ДРИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЍКА ж. Диал. Катафалка. След обед, в най-голямата мараня, процесията тръгна към гробищата. Подир дриката вървяха най-близките другари на барба Тодори, хора от партията, народ. С. Чернишев, ВМ, 10.

— От рум. dric.