ДРЍПЕЛЧЕ

ДРЍПЕЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Разг. Умал. от дрипел; дрипица, дрипичка, парцалче. — Панчови можаха да вържат в едно яко възле пет жълтички, които невяста Панчовица хубаво скри .. в дъното на ковчега, като обви възлето в едно детско дрипелче. Т. Влайков, Съч. II, 107. Най-умните жени са глупави. Покажи им едно шарено дрипелче — очите им лъсват на всичките. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 18. Ако ние натъркаме с вълнено или с копринено дрипелче някоя стъклена пърчица .., тутакси ще да са появи такова едно свойство, което са нарича електричество. ДБ 3, 69-70. Само по някои литературни месечни и полумесечни дрипелчета ще се обади някой потребител на "най-големите и широки болки на българския народ" и ще се упои от тая тъга. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 177.

Списък на думите по буква