ДРЍСЛЬО

ДРЍСЛЬО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. За мъж (обикн. момченце, дете), който има често диария, дрисък или се изпуска в гащите.

Прен. Пренебр. Човек без никакво значение, който не заслужава никакво уважение, внимание. — Аз със стачки не се занимавам... — Нямам предписание — смотолеви околийският началник.. Той стана. Смяташе, че на него не му прилича дори да разговаря с такъв дрисльо, който стоеше тук по някакво печално и отвратително недоразумение. Г. Караславов, ОХ III, 220-221. — Това е то съсловната организация... — обади се авторитетно Въкрил. — Самостоятелна селска власт. — Дрисльовци! — изруга Тюлев. — Дребна буржоазия! — поясни Въкрил. Г. Караславов, ОХ IV, 192. // За млад човек без достатъчно опит, но със значителна самоувереност. Един цар вече не ни стига, двама ще имаме занапред: един куц, стария, и друг, тригодишен дрисльо, сина му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 16.

Списък на думите по буква