ДРОБ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРОБ1, дро̀бъ̀т, дро̀ба̀, мн. дробо̀вѐ, след числ. дро̀ба, м. и (остар. и диал.) дроб, дробта̀, мн. дро̀би, ж. Обикн. в съчет.: Бял дроб (бели дробове). 1. Централен вътрешен орган у човека и другите бозайници, който служи за дишане и доставяне на кислород на кръвта и организма, съставен от две симетрични половини със сложно устройство, разположени в гръдния кош. Белият дроб е централният орган на дихателната система. Той е чифтен орган и се разполага в съответната половина на гръдната кухина. Ал. Гюровски, АЧ, 268. Белите дробове се състоят от множество малки мехурчета — алвеоли, които така се разполагат около респираторните бронхиоли, че наподобяват малка чепка грозде. М. Василев и др., ВБ, 31. — Не, братя, не се гърчея, Боже сохрани! — Но казвам, за човека трябва дроб, за да диша, ум, за да мисли, но и пенджерче, за да може да вижда навсякъде. Д. Немиров, Б, 51. — Боримечката! Боримечката! — извикаха неколцина, които познаваха страшната сила на дробовете му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 124. Ако разрежем тялото на человека и млекопитающите, ще намерим същите органи: .., в гръдите бял дроб и сърдце, в корема стомах. М. Бракалов, ФА, 1. Погледнете на мозъка на някое теле .. Тъй също и сърцето му, и дробите му и много други части са подобни на нашите. ИЗ, 1874-1881, 49. // Само ед. Едната от двете половини на този вътрешен орган. Тая година моята стара приятелка — жълтата гостенка — потропа на левия ми дроб. Хр. Смирненски, Съч. III, 157. Дванайсет дни се бори Лазар Глаушев със смъртта .., това бе продължително, безкрайно задушаване, гърдите му се напрягаха жално за повече въздух, а болката сковаваше пронизания му дроб. Д. Талев, ЖС, 442. Оперираха единият му бял дроб. ● Обр. Днес народният парк "Витоша" е най-големият и с европейска известност природозащитен обект у нас. Той е грамадният бял дроб на едномилионна София и на задимения минен център Перник. М. Тошков и др., НР, 5.
2. Само ед. Този орган от тялото на животно като хранителен продукт. И се погрижи [бай Михал] да го [щъркела] храни през това време. За тая цел той ходеше често в града, да изпросва от месарите бял дроб. Ем. Станев, ЯГ, 94. Когато месото е почти сварено, се прибавят предварително попареният дроб .. и ориз. Л. Петров и др., БНК, 72.
◊ Дишам с пълни дробове. 1. Поемам дълбоко въздух. И наистина, още с пристигането си в тая балканска котловинка госпожа Дойчинова усети някакво прераждане. Тя почна да диша по-леко, сякаш дишаше вече с пълни дробове. Д. Калфов, Избр. разк., 155. 2. Чувствам се волен, свободен, неограничен. И схвана, че при днешни условия няма живот за отделната личност вън от родното гнездо.. Там е коренът на човека и само в него се диша с пълни дробове. Г. Стаматов, Разк. I, 101. Късам си дробовете. Разг. Напрягам се да дишам дълбоко при силно викане, свирене и др. Много и много нощи тези хора бяха го измъквали почти насила от леглото .., капнал за сън или болен, пиеха или ядяха, а той си късаше дробовете да свири, додето им е кеф. И. Петров, СбХС, 168. Опържвам / опържа до белия дроб някого. Диал. Съсипвам материално някого. Сърце и бял дроб. Разг. Много добър, благ характер.
ДРОБ2, дро̀бъ̀т, дро̀ба̀, мн. дробо̀вѐ, след числ. дро̀ба, м. Обикн. в съчет.: Черен дроб. 1. У човек или гръбначно животно — вътрешен орган, разположен в коремната кухина, който отделя жлъчката и произвежда червените кръвни телца. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкото тяло. Тежи около 1500 грама. Разположен е в дясното подребрие, под диафрагмата. Анат. VIII кл, 54. Наблизо пържеха мекици и на него много му се искаше да си хапне, но пърженото вредеше на черния му дроб и той с досада преглъщаше. А. Наковски, МПП, 174-175. Когато някой извадеше от търбуха на прасето дроб, далак или друга карантия, те [кучетата] неволно се потътрузваха напред, облизваха лигите си и скимтяха от нетърпение. И. Петров, ОЗ, 35. Пореха риба [воденичарите и мливарите] .., а пък Недялко стоеше прав и ги учеше как да ѝ вадят червата, за да остане хайверът и черният дроб в нея, като му извадят тихо жлъчката. Ц. Гинчев, ГК, 59.
2. Този орган от тялото на животно като хранителен продукт. Тома ме покани да опитам пачата .. Лефтеровица изнесе и една тава с .. черва, бъбреци, дроб. А. Гуляшки, ЗР, 115-116. Мама принася в саханче парченца от кървавицата, а в друго — резенчета от черния дроб на свинята, поръсени с миризлива шарена сол. Т. Влайков, Пр I, 241. — Хайде, прибирайте се за вечеря .., петел съм заклала. Граничарите бързаха, но децата презглава се втурнаха към къщи. Баба им беше опекла на жарта дроба и сърцето, разделила го беше по равно на двете. Н. Нинов, ЕШО, 45. Телешки дроб.
◊ Възвира ми / възври ми дроба. Диал. Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разсърдвам се. Въртя (завъртам / завъртя) дроба на някого. Диал. Непрекъснато безпокоя някого с някакво искане. Работа много. Три стари колелета .. и едно ново недоправено лежат. Че и Голчо Голият с голотията си барабар му е завъртял дроба за бадъна си, който преди неделя е донесъл за поправка, че не е по-напред! Ц. Церковски, Съч. III, 212. Изгарям / изгоря до (по) черния дроб някого. Диал. Отмъщавам жестоко на някого. Не ще ми полее дроб. Диал. Няма да ми свърши работа. Ни от бълха дроб, не давам повече. Диал. Нищо (повече не давам). Парва ме / парне ме по дроба. Диал. Внезапно изпитвам силна мъка от нещо. Парвам / парна по дроба някого. Диал. Обиждам жестоко някого, силно го засягам, докачам го.
ДРОБ3, ‑та̀, мн. ‑и, ж. Мат. Число, по-малко от единицата, което е част от нея и се означава чрез числител и знаменател, напр. 1/2, 5/7 и др. Дробта три четвърти може да се получи, като разделим цялото на 4 равни части и вземем 3 от тях. Аритм. V кл, 70. Големината на дроб зависи и от числителя, и от знаменателя ѝ. К. Кърджиев, А, 85. Привеждане на дроби към еднакъв знаменател. Събиране на дроби. Умножение на дроби.
◊ Безкрайна десетична дроб. Мат. Десетична дроб, на която нито един от знаците не е последен. Ако дробното число е обикновена дроб, тя винаги може да се обърне в десетична дроб, която може да бъде .. безкрайна. При това безкрайната десетична дроб е винаги периодична. Алг. IХ кл, 13. Десетична дроб. Мат. Дроб, в която знаменателят е цяла степен на 10 (10, 100, 1000 и т.н.) и не се пише, а в числителя се отделят със запетая толкова цифри отдясно наляво, колкото нули има в знаменателя, напр. 0,1 вм. 1/10, 3,25 (вместо 325/100). Неправилна дроб. Мат. Дроб, в която числителят е по-голям от знаменателя, напр. 5/2. Обикновена дроб. Мат. Дроб, на която числителят и знаменателят са цели числа. Периодична <десетична> дроб. Мат. Десетична дроб, която се записва с неограничен брой цифри, като след известно място група от тях, наречена период, започва да се повтаря, напр. 0,35 35 35— 0,(35); 0,7222— 0,7(2) и др. Правилна дроб. Мат. Дроб, в която числителят е по-малък от знаменателя, напр. 3/5. Проста дроб. Мат. Несъкратима дроб, чийто знаменател е по-голям от числителя, напр. 2/3, 75/102 и др. За прости дроби — ах, ужасно! / получи двойка наш Григор. / Обърка той остатък, частно, произведение и сбор. Цв. Ангелов, СГ, 175.
— От рус. дробь.