ДРОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРО̀БЕН¹, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Мат. Който се отнася до дроб³, който съдържа дроб³. В аритметиката изучаваме естествените и дробните числа. Алг. VII кл, 3. Не можех нито една по-мъчна дробна задача да реша. Ив. Вазов, Съч. Х, 174. Дробно уравнение. Дробна величина. Дробно числително име.

◊ Дробна единица. Мат. Всяка една от равните части, на които е разделено дадено цяло. Като разделим цялото на равни части, всяка част наричаме дробна единица. Аритм. V кл, 69. Дробна черта. Мат. Хоризонтална черта, която разделя числителя от знаменателя в една дроб. В аритметиката изучаваме естествените и дробните числа. Тези числа записваме с помощта на цифрите 0, 1, 2, 3, 4, .. и дробна черта. Алг. VII кл, 3.

ДРО̀БЕН², ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Диал. Дребен. Седнала йе малка мома / зад къщи къщи во градината, / .., / дробен бисер си ниже, / дробен бисер и флорини. Нар. пес., СбБрМ, 410. Петко низ дворе шеташе / и дробни сълзи ронеше. Нар. пес., СбБрМ, 319. Брало моме дробно цвеке. Нар. пес., СбНУ Х, 39. Дробна челяд. Дробни пари.

ДРО̀БЕН м. и ж. Диал. 1. Обикн. мн. Късове, залци хляб, надробени за ядене или за попара. Надроби дробени да си направим попара. Н. Геров, РБЯ I, 367.

2. Мръвка. Опекат [за гостенина] някоя свинска мръвчица (дробен) и си захващат моабета от сладък по-сладък. СбНУ VIII, 43.

3. Дробине (Т. Панчев, РБЯд).