ДРОБИНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРОБИНЀ, мн. няма, ср. Събир. Диал. 1. Вътрешности на заклано животно, обикн. като хранителен продукт; дреболии, дроболина. Хриз ги [бедрата на жертвите] тогава изгаря, с черно ги вино полива, / а покрай него момците със петозъбци стояха. / Щом изгоряха бедрата, те [данайците] дробинето вкусяват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19. От дробинето на кокошката ще сварим чорба.

2. Пълнеж за агне, пиле и под. от нарязан на ситно дроб, ориз и др.; дроболина. Ето и кокошките дошли; — Изпечени са, Хюсеин ага, като череши и са пълни с дробине, майка ми ги пече. Ц. Гинчев, ГК, 72. Попът вземе от агнето десната плешка (предната нога), три ребра, .. и от дробинето заграбва с шъпа. СбНУ ХХIХ, 166.

— Друга форма: дробенѐ.