ДРОБЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРО̀БЧЕ¹, мн. ‑та, ср. Умал. от дроб¹. Детският плач проникваше.. Можеше да е годиначе, гласът се задъхваше и той [Томов] знаеше, че на детето му се разширяват дробчетата. Ст. Поптонев, НСС, 20. Дробчетата на бебето са неукрепнали.

ДРО̀БЧЕ², мн. ‑та, ср. Умал. от дроб². // Обикн. мн. Животински черен дроб като хранителен продукт. По стар народен обичай .. поднесоха опечените вкусни дробчета и бъбречета. К. Ламбрев, СП, 220. В кухнята майка им цяла плувнала в пот пред разгорялата се печка, .., пържеше дробчета и кълцано месо и честичко поглеждаше баницата. Д. Калфов, Избр. разк., 259. Дими / зад тях под скарата, где наредени / пекат се дробчета, кебапчета, шердени! К. Христов, ЧБ, 229-230.