ДРО̀ПКА ж. Диал. Дропла.
◊ Я ударих дропката. Диал. Успях да придобия, да спечеля нещо по лесен начин, без особени усилия или без разноски.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.