ДРОПЛА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРО̀ПЛА ж. 1. Вид блатна или степна птица от разред жеравови с едро, тромаво жълтокафяво тяло и големи крила, която се цени за вкусното ѝ месо. Otis tarda. Вдясно в раззеленялата нива пред нас се надигнаха някакви грамадни птици .. Дропли са или орли. П. Росен, ВПШ, 48. Момците носеха за трапезата на младоженците всеки ден дивеч: сърни, зайци, диви патици, яребици, дропли. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 55. На едно място десетина дропли .. размахаха тежко крилата си и хвръкнаха. Й. Йовков, АМГ, 168. Дроплата, най-големият представител на нашата птича фауна, в миналото е била обикновена птица в Добруджа и Тракия. У нас сега дроплата се среща рядко. ЛР, 1977, кн. 5, 12.
Прен. Грубо. За едра, тромава и развлечена жена. Като си помисля, че Лина е в Хавана, а оная дропла Пепа е в Осло, ама така е, мъжете им са умни и способни. Г. Крумов, Т, 50-51. Отде се заяде с нея тая оскубана дропла до нея! — премина едно облаче по челото на Липандов, като си спомни за старата книговодителка Доганова. Д. Калфов, Избр. разк., 28.
2. Само мн. Зоол. Семейство от разни видове такива птици. Otididae.