ДРУГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГ, ‑а, ‑о, мн. ‑и и (остар. и диал.) ‑зи, прил. 1. Който е извън някой определен, нещо определено, извън този или това. Той има само това момиче — друга рожба няма. Ив. Вазов, Съч. Х, 30. За измъченото селско население няма друг изход, освен да се бори за премахването на самата феодална турска държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Ама Цвета — бива си я — хубава мома! Сега за сега тя е най-хубавата в селото, пък и по другите села няма като нея. Елин Пелин, Съч. III, 114. — Е, то е дълга и широка история. Друг път може да ви я разправя. Й. Йовков, ЧКГ, 22. Попитай за него даже и Пейча слепия, който живее при черквата и който в събота и в неделя събира милостиня, а в другите дни я пропива в кръчмата. Л. Каравелов, Съч. II, 4. Друзи по-малки градове край Черно море са: Анхиал и Месемврия. Й. Груев, УЗ, 69. Има тела много яки, каквото что е алмазът и друзи скъпоценни камъни. Н. Геров, ИФ, 176.

2. Обикн. членувано и след един, при противопоставяне или съпоставяне на два предмета. Който е вторият, останалият от обикн. два еднакви предмета. Той се видя безпомощен и премести шапка от една ръка в друга. Елин Пелин, Съч. III, 93. Всички гълчаха и, ако и да имаше и седнали, повечето стояха прави, с чаша вино в едната ръка и с камшик в другата — уж все готови да си ходят. Й. Йовков, ВАХ, 5-6. Тя изпъна ръце със скопчени едни в други пръсти. Й. Йовков, СЛ, 69. // При противопоставяне на две места — който е на обратната страна или посока в сравнение с посочения преди

това; противоположен. Мина от единия бряг на реката на другия и тръгна нагоре. Й. Йовков, СЛ, 68. Поручикът е легнал върху леглото на ъгъл. Краката му висят на единия край, главата на другия. Л. Стоянов, Х, 115. Той не можеше да го [коня] управлява, дърпаше юздата насам-нататък и кончето минаваше ту от една, ту от друга страна на шосето. Елин Пелин, Съч. III, 164. През същия ден вечерта на другия край на гората, .., доста високо от отъпкания царски друм пламтеше буен огън. Ст. Загорчинов, ДП, 30.

3. Който настъпва, идва по ред след един определен; следващ. Дъждът валя и през нощта, и на другия ден. Д. Добревски, БКН, 69. На Димитровден майстор Кочо му определи шестотин гроша годишна заплата — до другия Димитровден. Д. Талев, ЖС, 90. Каравелов се появи пак в Букурещ на другата година, 1877. Ив. Вазов, Съч. ХII, 163. Като се върна на поста, Галчев не си легна веднага .. На другата вечер той също тъй стоя до късно. Й. Йовков, ЧКГ, 245. Те искаха толкова малка пощада — / до пролет / до другата пролет. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 23.

4. Който не е като някой определен или като останалите; различен. Нонин е прекрасен .., нежен, сантиментален. Върбан е друг. Практичен човек, рoден да бъде съпруг. Елин Пелин, Съч. I, 145. Той ще я вземе и ще я отведе в къщата си. Къде ще бъде тази къща, каква ще бъде, Станка не знаеше.. Знаеше само, че тази къща няма да бъде в града. В града живеят по-други хора, градът не е за такива като нея. Не, не е... Г. Караславов, ОХ I, 37. — Там някъде е новата граница, Боже мой, веднага зад тая черта почва друга, родна, хубава земя. Че там и въздухът е друг. Й. Йовков, Разк. III, 72. Турчин ми дава жълта жълтица / да се обърнем, да го погледнем, / де де, турчин де, де друга вера. Нар. пес., СбВСтТ, 1007. // Който не е такъв, какъвто е бил досега; различен. Друг човек стана оттогаз. Изстина към нея, изстина към дъщерите си. Й. Йовков, ВАХ, 182. — Не се вълнувай, Митя, разбирам те, много преживя, върна се друг. Г. Стаматов, Разк. I, 90. И Искърът, по-добре — шумът му, е друг сега. Шум странен и тайнствен. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 43. — Колко си се променил, Калинко! Станал си по-друг и мустаци си пуснал. И. Петров, НЛ, 231. Прииждат дни на бой велик... Ще минат. / Животът друг ще бъде. Нов. Богат... В. Андреев, ПП, 32.

5. В конструкция с отриц. форма на гл., местоим. нищо, предл. освен и същ. За потвърждаване, че някой е такъв, какъвто се отбелязва от съществителното. Старопланинските градове — Габрово, Елена, Дряново, Трявна и Троян — са основани от преселници-колибари и първоначално не са били нищо друго освен колибари. СбНУ LV, 8.

6. Като местоим. Вместо същ., вин. дру̀гиго и (остар.) дру̀гого, дру̀гаго, дат. (рядко) дру̀гиму и (остар.) дру̀гому и мн. (остар.) дру̀гим (само за лица от м.р.). а) За лице, предмет, факт, който е извън посочения, извън този, това. Мене като погубите, то ще излязат други по-много като мене. Ив. Унджиев, ВЛ, 330. Тъкмо днес не му се щеше да разговаря с малката лекарка или с когото и да е другиго. Е. Манов, БГ, 159. — Казах ви, че дрехата харизах другиму. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 38. Ето и един министър насреща ми: за него, ако не друго, знае се поне, че е бил херой на една мерзка драма. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 130. Както могат другите, / тъй с търпение мож и ти. Г, 1866, бр. 12, 96. Който копае другиму яма, сам пада в нея. Погов., А. Хаджоглу, ББ, 41. Никой друг. Всеки друг. Някой друг. Какво друго. Нещо друго. Нищо друго. Всичко друго. ^● В съчет. и други (съкр. и др.) — за означаване, че освен посочените (хора, неща) има още. Имаше мнозина от ония, .., като Гроздан, Тачката, Йордан ковача и други. Й. Йовков, Ж 1945, 5. Гражданите имат право на почивка. Това право се осигурява чрез ограничаване на работния ден, даване на ежегоден платен отпуск и чрез създаване на широка мрежа почивни домове, клубове и др. Конст., 23. б) Един... друг или един + предлог и друг, (диал.) друг... друг — при противопоставяне на два предмета — вторият, останалият от две лица или два еднакви предмета. Единият, по-старият, беше настоятел — чорбаджи Мичо, а другият — Киряк Стефчов. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 68. Къщя, купи сено — всичко се сгушило едно до друго, като безплътни едри сенки, и спи. Елин Пелин, Съч. III, 106. Поставят се върху масата двете страни на разреза така, че да прилепнат точно една върху друга и се натиска всяко копче. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 63. Отново се изправиха една срещу друга двете жени — Султана Глаушева и Ния Глаушева. Д. Талев, ПК, 86. Газили са до два млади елена, / газили са пряко нива зелена. / Прекоси единът, па си отива; / другият харман вършее сред нива. К. Христов, Кр, 65. По делу всем Бог правдою возда! / Едним сияне, другим мъка вечна — / во огнената паст на смрадний ад! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 35. Друг пасал овците, друг бере рогата. Погов., СбНУКШ ч. III, 260. в) Един друг. За означаване, че всеки от двама души, от дадена група или от съвкупност от предмети, неща извършва дадено действие спрямо втория (спрямо останалите); взаимно. Двете сестри се изгледаха една друга. Й. Йовков, ВАХ, 185. Дишаше тежко, мислите му се

надпреварваха, прескачаха се една друга и не се свързваха в логичен строй. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 393. Помежду глъчката и дрънкането на сабите питаха един другиго защо ся събира сбор. Е. Мутева, РБЦ (превод), 45.

7. Като същ. друго ср. Разг. а) Като сказ. опред. При противопоставяне или съпоставяне на две неща — лице, предмет или явление, които със свои особености, положение, значение са различни от посочените преди това. — Вие, мъжете, сте по-друго!... А аз не мога... Усойница е моята снаха, другарю Кръстанов, усойница! Д. Димов, ЖСМ, 7. — Вие, гражданите, сте друго, а ние сме друго — отговаряше все с тази упоритост мливарката. К. Величков, ПССъч. VIII, 250. Италианците не са лоши хора — французите са друго. Г. Стаматов, Разк. I, 100. О, не са жизнерадостни руските поети — днешни. О, друго е Хайне. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 147. — Вие гражданите сте едно, ние сме друго. Н. Попфилипов, РЛ, 12. б)другото, само членувано, ср. Всички останали неща, свързани с някакъв проблем, ситуация, извън посоченото, обикн. в предходното изречение. Масата, столовете, сервизът — всичко хармонираше с другото. Г. Стаматов, Разк. I, 70. Наредихме да му изпрати едно чевре, .., в чеврето ока ябълки и да го поканят на зияфет. Другото беше наша работа, наредили бяхме я добре. Й. Йовков, ВАХ, 98. Когато се случеше нещо в живота ми, имах само една грижа — първа и последна: да разбера в какво собствено се състои то. А веднъж установен новият факт, другото вече е лесно — все ще се намери някой благополучен изход. Г. Райчев, Избр. съч. I, 5. — Кой е тоя? — .. Някакъв агент .. През ден, през два се мъкне тук. Другото нека каже Цветкова .. — Какво мога да кажа? Отвратителен ми е. Елин Пелин, Съч. II, 182-183.

8. Като числ. Втори. Ненадейно из дълбочините на леса изграка някаква птица, после — друга, трета и след това цялото ято изпърполя тежко в нощта. Ст. Загорчинов, ДП, 30. Тренът лети. По едно време през прозорците блесна електрическа лампа, друга, трета, цели стотини наведнъж! Ние сме в един голям град. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 40. След жетва той [Геракът] повика по-първите хора, и най-напред разделиха снопите по равно на четири дяла: един за Божан, друг за Петър, трети за Павел, а четвърти за него самия. Елин Пелин, Съч. III, 67. Тая вечер аз .. ща им направя първия изпит, а после правете вий другия както отбирате. Ив. Вазов, Съч. II, 23. Залюбил юнак три девойчина, / първата беше от Жито-поле, / другата беше от Вино-поле. Нар. пес., СбБрМ, 426. Оттогаз, дори досега / на небе греят две слънца: / Едно е слънце слънцето, / друго е слънце Добринка. Нар. пес., Христом. ВВ II, 218. Мина се вечер и друга, / Стоян си стадо затвори. Нар. пес., СбВСтТ, 987.

9. Като въвежд. дума друго. Обикн. едно..., друго. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място, след нещо, което вече е казано; след това, после, второ. Синовете му не вярваха в това — едно, защото беше за невярване, друго, защото баща им имаше дългове. Елин Пелин, Съч. III, 28. Мнозина от селяните не я [вършачката] дочакаха — овършаха си с диканите, едно, защото уемът им се виждаше много голям и друго — защото трябваше да сипят по малко жито кое за ядене, кое за продан, че нуждите отдавна ги налягаха. Г. Караславов, С, 25-26. Моля вижте дали не можете ми да [даде] до 10-12 февруари 300-400 лева, ще имам нужда от тях. Друго: помислете дали не е добре да издадем сборника ми стихове от войната. Ив. Вазов, НПис., 25. А той не искаше недостижими неща и не летеше нависоко, едно, защото беше земен човек, а друго, защото от гордост, похот и лакомия умът му заръждавя и потъмня. А. Дончев, СВС, 134.

◊ Другият свят. Разг.; Другият мир. Остар. Според християнските религиозни схващания — задгробният живот, мястото, където отиват умрелите. — Вашият болен се отказа да отива на другия свят. Л. Александрова, ИЕЩ, 240. Погубеното момиче пристигна от другия свят да посрещне на смъртния одър своя брат. Преди да издъхне, чичо Йордан се надигна и втренчи очи към вратата: — .. Виждам го. А. Каралийчев, ПГ, 151. Нашата природа не може да изтърпи прикосновението с другия мир. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 184.

? В (от, през) едното <ми ухо> влиза, от (из, през) другото излиза. Разг. Проявявам небрежно отношение към съветите, думите на някого, не обръщам внимание на това, което ми се говори, или за което ме съветват. Хапни си човешки бре, .., карах му се аз, наяж се, както Господ дал, какво такъв ръмжиш като куче на кокал. А той — от едното ухо влиза, от другото излиза. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. Нали преди да умре изрече ония пусти думи! Да беше друг — както и да е — в едното влязло, из другото излязло, ама Бургазът е това, не е шега работа. Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била. Чудомир, Избр. пр, 270. Вземи (хвани) единия, <та> удари другия; хвани (улови) единия (едного) за крака<та>, та удряй (удари) другия (другиго) в (по) главата; единия за крака<та>, та другия в глава<та>. Разг. Пренебр.; Грабни един<ия>, удари друг<ия>. Диал. Пренебр. Обикн. за хора с еднакви, с едни и същи недостатъци. Тя се разтревожи, но не забрави изсипаните зърна. Занарежда с тих глас огорченията си от бащата и сина: "— Вземи единия, та удари дру‑

гия. Да остане на тях, всичко ще опропастят." К. Петканов, ДЧ, 37. Гледам с <по-> други очи (с <по-> друго око) на някого или на нещо. Разг. 1. Имам по-особено, обикн. по-благосклонно отношение към някого или към нещо. Не можеше да се каже, че Кръстевица делеше децата си — за нея и момчетата, и момичетата бяха едно. Но все пак на момичетата тя гледаше с по-друго око. Г. Караславов, ОХ I, 12. 2. Променил съм отношението си, с друго, ново отношение съм към някого или към нещо. Хаджи Пени беше умен и разговорлив човек и скоро гражданите започнаха да го гледат с други очи. Един толкова умен и сръчен човек няма да дойде току-тъй да вкарва нова мода, ако тя е вятърничава работа. Д. Немиров, Б, 77. Глухонемият беше се преобразил .. През тези дни на трескави приготовления около освещаването на новия параклис хората го гледаха с по-други очи, не се подсмиваха зад гърба му, не го подиграваха. Г. Караславов, СИ, 65-68. Ден да мине, друг да дойде. Разг. Без сериозно отношение към работата и задълженията; безотговорно, нехайно. Изрисувани са и кооператорките .., които работели през пръсти — ден да мине, друг да дойде. ВН, 1960, бр. 2742, 2. Дохожда ми / дойде ми (идва ми) друг ум (акъл). Разг. Променям намерението, решението си за нещо. — Щом сега ги [пушките] дава, трябва незабавно да ги вземем... Зер, може, ако протакаме, друг ум да му дойде... Г. Караславов, ОХ IV, 435. Друга манджа не ям; друга манджа ми се яде (дояло). Разг. Не се задоволявам с каквото и да е, търся, желая нещо по-хубаво. — Аз мисля, .. — най хубаво е република .. — па може и царство .. — О, ще ни преседне! — каза поп Димчо, — друга манджа не ядеш. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 41. "Страната ще бъде омиротворена само когато се даде пълна автономия на народите, населяващи империята" — завършил Павлов натъртено. — Друга манджа не ядеш ли? — извикал някой от болшинството. Хр. Бръзицов, НЦ, 312. Друга работа е. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което изменя нещата или начина на разсъждение. — Той [Нейко] ще се ожени тази есен за Дочка. — Виж това е друга работа. К. Петканов, МЗК, 287. Друга работа съм. Разг. Обикн. за лица — различен, не като останалите (съм). Те [ангелите] са слуги и нищо повече. Ние, дяволите, сме друга работа, ние сме волни — там е нашата сила. Елин Пелин, Съч. I, 210. Друг въпрос е; друг е въпросът. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което не е обект на обсъждане, което не се разисква, оставя се настрана. Той е от ония хора, на които им върви в живота — дали заслужено или не, то е друг въпрос. М. Марчевски, ТС, 78. Друг е въпросът, щеше ли да найде взаимност тая страст. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 94. Друг вятър вее (духа) някъде. Разг. Положението, обстоятелствата някъде са изменени, не са както преди. — Всичко му казах! Взе си бележка и не се съмнявам, че когато отида, вече в нашия край ще вее друг вятър. Ст. Даскалов, СЛ, 436. — Нямаше нужда от такива закани. Друг вятър духа сега откъм Сърбия. След като ходи там Сарафов .. Сега по Македония шетат вече няколко сръбски чети. Д. Талев, ГЧ, 84. Друг вятър духва / духне (повява / повее, завява / завее, задухва / задуха). Разг. Обикн. в мин. или бъд. Положението, обстоятелствата стават други, настъпва промяна в положението. — Не виждаш ли, че напоследък много са омекнали. Откакто се върна князът от Русия, друг вятър духна. В. Геновска, СГ, 209. Болярите не приемаха еврейка да седне на престола. И сам царят мълчеше .. Ала какво излезе, Теодосие! Като бяха наедно, дружни бяха всички, като се разделиха — друг вятър повя. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Германците на изток бяха спрени. Червената армия започваша вече да ги отблъсква и да настъпва. А ето сега заградили цяла немска армия при Сталинград. Смачкат ли тази заградена армия, тогава и тук друг вятър ще завее. Г. Караславов, Т, 51. Друг господ е (става) някъде. Разг. По-добре, по-хубаво и приятно е (става) някъде. Като пуснахме вентилатора, друг господ стана, не е така задушно вече. △ Тук на припек е друг господ. Друго двайсе<т>. Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада от нова, непредвидена неприятност, усложнение и под. — Откъде ти попадна туй излияние? — попита той, като се смееше само с очи и размахваше писмото в ръката си. — Това е, бай Панайоте, друго двайсе, както се казва. Кой е този Николай Рачиков? Ем. Станев, ИК I и II, 383. Друго турско. Диал. Възклицание за изразяване на възмущение, учудване при неочаквана нередност, безобразие. Друг път. Разг. За категорично отричане на нещо казано по-горе (обикн. за да се подчертае, че нещо не е така, както се твърди, или че нещо няма да стане, да се осъществи). Не, не е. — Ослепял е! — извика Тони. — Блъсна се в дъската! — Ослепял е друг път! С. Стратиев, СВМ, 43. — Късно е вече! — Късно е друг път! Още не са започнали танците. Тарас, Ст, 1963, бр. 903, 1. Друг свят. Място или общество, което е съвсем различно от останалите известни или от това, за което става дума. Аз пръв път виждах Рила... Струвала ми се е като един друг свят, непознат и непристъпен. Ив. Вазов, Съч. ХV, 3. На братята си той гледаше като на хора от друг свят. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 13. Всички ще се намерят на улицата и тъмноокият журналист ще окачи на рамо своите апарати.. Той е журналист, човек от друг свят, облагодетелствуван. Б. Болгар, Б, 17. Един бие (тупа) тъпана, друг обира (събира) парсата. Разг. Употре‑

бява се, когато някой съвсем без да се е трудил, получи нещо, ползва се от някаква облага, придобита с труд от друг. — Ще приказвам. Защо да не приказвам? Стига вече един да бие тъпана, друг да събира парсата. Тая вечер за това са ме турили наряд. Ама няма да го бъде. Вл. Полянов, ПП, 147. Един гледа сватба, друг брадва; <за> едни сватба, <за> други брадва. Разг. Употребява се, когато някой пострадва от нещо, което за други е хубаво, добро. — Стига само да не са взели каруцата .. — Ще я вземат, ами .. Аз я вкарах в двора .. Зная аз: един гледа сватба, друг брадва. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 293. — Нали знаете — за едни сватба, за други брадва — в здрача се чу и гърленият глас на Ениджалията. Д. Спространов, С, 237. Един или друг. Разг. Някакъв, независимо какъв. Селският с всички е добър, с всички е приятел. С всички партии, с всички кметове, бивши и настоящи, .., с всички живущи в селото и с тия, които по една или друга причина са вън от него и се намират в затвора. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Един на вили, друг на мотовили (кокили, могили). Диал. За несговорни хора. Един от друг. Със следващо прил. в сравн. степен. За означаване, че всеки следващ от дадена съвкупност притежава в много по-висока, по-силна степен посоченото (с прилагателното) качество. Умът му прехвърляше и избираше всевъзможни средства, едно от друго по-жестоки. Й. Йовков, Ж 1930, 50. Мъж ѝ я остави със седем деца, едно от друго по-дребни. Не си дояде, не си доспа, докато ги отгледа. П. Тодоров, И I, 42. Тя не можеше да спи. Цяла нощ лежеше по гръб .. и мисли една от друга по-скръбни горяха мозъка ѝ. Елин Пелин, Съч. III, 77. Един през друг. Разг. Всички едновременно или почти едновременно, без да се изчакват. Ние дигаме ръце и спорим, че не е така .. После започнахме да викаме един през друг. Й. Вълчев, РЗ, 41. Щом открехна вратата, нетърпеливите овце една през друга наизскачаха и се затириха към затворената протка на градината. Ст. Марков, ДБ, 83. Един тегли напред, а друг <дърпа> назад. Разг. За несговорни хора в някаква обща работа. Трябва всички да си плюем на ръцете, с целия колектив да тръгнем напред. Но как ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад? М. Марчевски, П, 246. Едно-друго. Разг. Различни неща, някои неща; това-онова. Прибраха едно-друго в дисагите, нарамиха ги и излязоха на пътя. К. Петканов, МЗК, 162. Като чуха за Русия, планинците още повече се сгъстиха около гаснещия огън и подканиха Митьо да им разкаже едно-друго, което знае за тая страна. П. Здравков, НД, 121. Едно ми <е> на езика (устата), <а> друго <ми e> на сърцето; друго ми <е> на езика (устата), а друго <ми е> на сърцето. Разг. Неискрен съм и не говоря това, което мисля и чувствам. Да беше някой, който познава по-харно Дедо Дичо, по лицето щеше да разбере, че друго му е на сърцето, а друго на езика. М. Георгиев, Избр. разк., 65. Едно на друго. Разг. Приблизително, средно. Ако декарът даде едно на друго по 120-130 кила, чистата загуба ще бъде най-малко по 40-50 лева. Г. Караславов, СИ, 204. От 1824 до 1874 .. ний сме постигнали да имаме около шестотин напечатани различни книги .., което се пада едно на друго по дванайсет книги на година или по една на месец. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 1. Запявам / запея друга песен; запявам / запея на друг глас. Разг. Променям поведението си, започвам да говоря и действам по начин, различен от досегашния. Той беше забравил много неща, но Методиев ще му ги припомни и тогава той ще запее друга песен. М. Марчевски, П, 150. — Хайде, Босев, иди на катедрата и ни прочети творбата си .. "Сега говори така, но като чуе какво съм написал за него, веднага ще запее на друг глас!" Г. Русафов, ИТБД, 241. Имам друго око за някого. Разг. Променил съм отношението си към някого, с друго, ново отношение съм към някого. Сега Кольо беше по-смел .. Притихнала беше и тя .. Гледаше го: сега тя имаше друго око за мъжете. Г. Райчев, ЗК, 200. Меря с друга мярка (аршин, кантар). Разг. 1. Преценявам различно от други някякви прояви. Избран бе в общината и Лазар Глаушев, но едва след като се ожени.. дядо поп Костадин, председателят, му рече: — Ти си .. най-учен между нас, но нежененият е свободен човек и не познава той сички човешки грижи и нужди. С друга мярка мери секо нещо жененият човек. Д. Талев, ПК, 25. 2. Постъпвам с другите по различен начин, не както със себе си, правя разлика между себе си и другите. Минавам / мина от едни ръце в други. Разг. 1. Последователно съм вземан ту от един, ту от друг за кратко време. Тази книга минава от едни ръце в други и е станала на парцал. 2. Последователно бивам използван от различни хора или оставам собственост ту на един, ту на друг. Долният етаж на къщата минаваше от едни ръце в други — правеха го ту магазин, ту сладкарница, ту клуб. Настройвам на друга вълна̀. Разг. Създавам различни чувства или готовност за нещо различно от преди или от проектираното. Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата .., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна и му пречеше да се съсредоточи. Р. Михайлов, ПН, 112. Настройвам се (съм) на друга вълна̀. Разг. Обхващат ме различни чувства или готовност за нещо различно от преди или от проектираното. — Днес съм на друга вълна и няма да дойда на кино. На друг ум (акъл) съм. Разг.; На друг

ум (акъл) идвам. Диал. На различно мнение съм (ставам) от някой друг или в сравнение с минал момент. — Стига, вол е, не е човек! — ще я [мама] сгълчи тате. — Вол, ама къща хранеше. Ще видим сега кой ще ни засее. И тате понякога омекваше, идваше на друг ум и не можеше да го прежали. Г. Краев, СКТ, 33. Някой и друг. Разг. Няколко, не голям брой. И там [в Брашов и Темешвар] се трепеха със задружна работа да припечелят някоя и друга жълтица. А. Каралийчев, С, 96. Тома не узна болестта ѝ .. Но след някой и други месец започна да се тревожи. А. Гуляшки, ЗР, 354. Вмесва се предпазливо в разговора, за да каже някоя и друга духовита дума. К. Величков, ПССъч. I, 72. Нямам си друга работа. Разг. Пренебр. 1. Със следв. изр. със съюз та, че. Не съм свободен и не мога да се занимавам с празни, безсмислени неща. Нямам си друга работа, та ще взема да чета детски приказки. 2. В изр. със съюз ако, като, щом. Свободен съм, мога да се занимавам с празни, безсмислени неща. Пристъпвайки от крак на крак, .. дългокракият Тинчо мърмореше под носа си: — Взехме го в звеното, взехме си и белята .. — Надува се като фазан, а ти го чакай, ако си нямаш друга работа... П. Проданов, С, 7. 3. За изразяване на неодобрение, критика към неразумна, необмислена постъпка. — Тоя, белият [пес], сигурно сам си е свалил клечката [от синджира]. — Па он друга работа нема. Д. Цончев, ОТ, 151. Обръщам / обърна друга страна. Остар. Почвам да говоря или да действам по съвсем различен начин, обикн. противоположен на досегашния. И Таймс преди няколко дни говорил, а сега на един път обърна друга страна. БДн, 1857, бр. 8, 29. Обръщам / обърна другия край. Разг. Пристъпвам към строги мерки, почвам да действувам строго, да прилагам сила, бой. — Слушай, татко, като си дойде мама, да не вземеш да изтърсиш, че имам шестица. Ще кажеш: "Тройка .." И ще кажеш още: "Трябва вече да обърнем другия край и да почнем с бой..." П. Незнакомов, МА, 20. За него важеше да си гледат работата .. Но виж, ако войниците речаха да пакостят на султана, .., властта обръщаше другия край. Дебелия. Падишахът ги наказваше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 71. Обръщам / обърна друг<ия> лист (друго<то> листо). Разг. Почвам да говоря или да действам по съвсем различен начин, обикн. противоположен на досегашния. Тя отведнъж се досети, че не трябва да навира сега своето тегло, причинено от Ралчо. Затова обърна другия лист: — И защо, Боже, са тия разправии, като всички ще идем в една и съща земя? Ст. Даскалов, СЛ, 131. А той [тате] без всякаква деликатност, хоп за ушите. Дори и пляска! .. Тогава обърнах другото листо — казах му, че ще избягам. Ст, 1966, бр. 1041, 1. Като .. никакъв успех добиха тия техни клевети, тии обърнаха друго листо. БДн, 1857, бр. 7, 27. От другата страна на барикадата. В противоположния по идеи лагер, на противниковата страна. Винаги могат да се намерят хора слаби, неустойчиви, страхливи, които да се поддадат на врага, да преминат от другата страна на барикадата. Е. Каранфилов, Б III, 302. Утвърждавайки или отричайки комунистическия идеал и социалния прогрес, всъщност застават от едната или от другата страна на барикадата. М. Миланов, ТМП, 7. От друг кладенец вода съм пил. Разг. Не съм осведомен правилно. От друго тесто съм замесен (направен). Разг. Различавам се, различен съм от някого по характер, разбирания, възпитание или произход. — Мълчи, ти казвам... Жената бере душа, а ти... От друго тесто си направен, Авджиев, не си от нашето. Н. Каралиева, СМ, 49. Той намираше себе си виновен, че я остави сама, несвикнала разделена. "Тя е от съвсем друго тесто! Не е закалена както нашите другарки и лесно може да се подхлъзне!" Ст. Даскалов, СЛ, 230. От <по-> друга ръка (мая) човек. Различен от някого по произход, социална среда, обществено или служебно положение (човек). — Диамантите са мои! Купих ги с пари от заплатата си .. Всички правят това, и капитанът също, но той работи с комисионерите... нали е от по-друга ръка човек... Н. Антонов, ВОМ, 132. Значи годините казват своята дума, макар да сте от друга мая... не жалят никого... Г. Стоев, З, 129. Пея друга песен; пея на друг глас. Разг. Променил съм си мнението или поведението, говоря и действам вече по друг начин. По друга линия. В различна насока от посочената, при различни обстоятелства. Нямах вече възможност да се срещам с писателя. Той беше зает твърде много. И аз бях зает твърде много, и то по друга линия. Е. Каранфилов, Б III, 214. Ние сме познати с баща ти по друга линия. Пращам / пратя (изпращам / изпратя) на другия свят. Разг.; Провождам / проводя на другия свят. Диал. Убивам. — А ето един, когото аз не познавам .. А, той беше шпаньолец, един дон, синьор, който щеше из един плет да ме проводи на другия свят. Хр. Драганович, НБ (превод), 68. <Хващам / хвана> едно за глава<та>, друго за крака<та>. Разг.; Едно за глава, друго за нозе. Диал. Върша нещо съвсем без ред, без система.

~ Без друго. Книж. Несъмнено; разбира се. Без друго там гореше кандило или вощеница. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 184. Ще заглуша всичко с работа. Ще се съсредоточа в бъдещето. А бъдещето, без друго, ще бъде хубаво. А. Калчев, ДНГ, 10. Целта на издателя на този Буквар е била без друго да даде самостоятелна книжнина на албанския народ и да го отличи от гръцкия. Г, 1863, бр. 10, 84. Между другото Книж.; Между друго

(другите). Остар. 1. Без отделяне на специално внимание, наред с други по-важни неща. В това писмо.. Апостолът разкрива между другото и намерението си да свика общо събрание в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 244. Една от колежките ѝ, майка на тригодишно момченце, бе казала уж тъй, между другото, че са канени с мъжа си на сватба в Самоков. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 18. В Букурещ Добровски се срещнал между друго и с котленчанина Анастас Кипиловски, когото познавал още от Сливен. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 319. Тия дни тука много жални известия идат от нашите страни отвъд Балкана; казват между другите, че в Карлово башибозуците изсекли християните. АНГ I, 160. 2. Като вмет. израз. За прибавяне на една изказана мисъл към предходна или за вмъкване на нова мисъл за уточняване; освен това, покрай това. Между другото, той беше ми разказал, с каква голяма скръб и в какво отчаяние той е обикалял като бродник ноще около училището, затворено и занемяло завинаги. Й. Йовков, Разк. III, 124. Между другото, аз ти бях описал първата ми среща с нея. Кр. Велков, СБ, 94. От друга <страна>. Като вмет. дума или вмет. израз. 1. От една страна,... от друга страна. За противопоставяне или съпостаняне на два факта. — Болярите са потисници ваши. Татари от една страна ви палят и грабят, цар и боляри от друга страна ви събличат. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 13. Цветина майка се досети, че Иваница нарочно е дошла у тях да поразпита, и това от една страна я поласка и зарадва, от друга пък ѝ стана мъчно. Елин Пелин, Съч. III, 118. 2. За обръщане внимание на нов факт, ново обстоятелство освен посоченото преди това. В обора не можеше [Росинка] да се скрие някъде, а и където и да се скриеше, щяха да я намерят — нали именно нея търсеха? От друга страна, вратата на прилепения до къщата обор щеше да я изведе пак на открито място. Д. Ангелов, ЖС, 281. При другото. Остар. Като вмет. израз. За прибавяне или преход от една изказана мисъл към следваща или за вмъкване на нова мисъл за уточняване; между другото. При другото Райка беше още хрисима и срамежлива мома. Т. Влайков, РП I, 43. При другото, притуряше се и страхът да не би някой да излезе из градината и да я види тука самичка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 204. С други думи Книж.; С други речи. Остар. Казано по друг начин; тоест, сиреч. Лошо е това, дето си мислиш, че тази работа ще стане ей така, на бърза ръка. С други думи, скръствай ръце и чакай! Д. Ангелов, ЖС, 91. Нейната строгост бе позната на цяло село и може би затова никой не се захващаше да дели мегдан с нея. С други думи, в Бохова нямаше човек, който да я покори. Сл. Трънски, Н, 134. Но българският напредък има нужда от средства, .. с други речи, тряба богатство. Ч, 1871, бр. 12, 361.

ДРУГ, (рядко) дру̀гът, дру̀га, мн. дру̀ги и дру̀зи, след числ. дру̀га, зват. дру̀же, м. Остар. Приятел. Димитър, като ѝ разправи посоката на болницата, се затече да стигне другите си, които се бяха запътили към казармата. Ив. Вазов, Съч. VII, 111. Светът е наш! Не бой се, друже! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 119. — Че как да не са благодаря, друже Тодоре, кога сичката ми работа ма радва и весели? Ил. Блъсков, ЗК, 179. Стар друг враг не става. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 131. Без друзи любезни сичко е печално! — / Ведно с тях умира и нашият дух. Г. Софиянец, П, 11.