ДРУ̀ГАДЕ

ДРУ̀ГАДЕ нареч. 1. На друго, различно място, в друг район или участък, не тук или на посочено преди това място. — Помнете вратичката вдясно, да не се вмъкнете другаде. Ем. Станев, ИК I и II, 182. Човек кога е на кон, другаде не изстива, защото е загърнат, облечен, ама колената му изстиват, вятърът ги прокарва. Й. Йовков, ЖС, 41-42. Краличът помисли, че тия звукове идеха от другаде. Ив. Вазов, Съч. ХХII-ХХIII, 28. Нямаше през де другаде да минат, освен през Антимово. Й. Йовков, ВАХ, 5. // На други места. Беше топло и светло. Водата ставаше на места зеленикава, другаде — тъмносиня. С. Кралевски, ВО, 17. В Търново, в София, в Кюстендил и другаде мохамеданите се покръщават. Г. Бенев, БК (превод), 84-85. // В друг случай, при друго положение и под.; на друго място. Напразно Иванчо Йотата,.., го уверявяше, че метода е едно, а методия друго, и че граматиката всякъде другаде дава да се пише, само не в метода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. А народът ни ще има от библиотеките във всички отрасли на културата несъмнени облаги. Това е едничкият истински път: чрез библиотеките за книгата, писателя и народа. Другаде ще се изкажа по-подробно. Р, 1926, бр. 231, 3.

2. В друга, различна среда, друго общество, извън посоченото; на друго, различно място. Другаде — в най-мило семейство, уж близко по душа, ум идеи — винаги си гост — по-далече от салона не те пущат. Г. Стаматов, Разк. I, 101. — Ти не си човек за моята къща, върви си дири късмета другаде. Ем. Станев, ИК I и II, 174. Да беше другаде, отдавна щеше да се е основало някое Ботевско дружество и ботевистичната проблематика ще е вече достойно разработена. Н. Шейтанов, БР, 147.

3. В друга, различна област от живота, в друга поредица от представи и мисли; на друго място. Те дори не ги и погледнаха. Тяхното внимание беше другаде. Й. Йовков, СЛ, 6. Извивките на кавалските звуци се нагаждат в песни от само себе си. Той ги не търси. Той се не вслушва в тях. Неговата мисъл го унася другаде. Т. Влайков, Съч. I,

1925, 2-3. Всички го зоват поет.., но сърцето му го влече съвсем на другаде. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 10. // В други обстоятелства, факти и под.; на друго място. Всичко това все пак не е толкова лошо. Лошото е другаде: че лисичето никога, никога не може да се срещне с лисица и никога не ще има нито другар, нито другарка! Ем. Станев, ЯГ, 45. Великото и хубавото е другаде и то именно ни поразява и плени. Това е мъжественото и гордо шествие към смъртта. Й. Йовков, Разк. III, 116.

Списък на думите по буква