ДРУГА̀РКА

ДРУГА̀РКА, зват. ‑о и (простонар.) ‑е, ж. 1. Жена по отношение на някого, с когото я свързва често общуване, взаимно доверие, привързаност, преданост; приятелка, дружка. Почна да поизлиза с другарки на разходка, на кино, по екскурзии. М. Грубешлиева, ПП, 139. Двете неразделни другарки в тия тежки минути си припомниха своите първи стъпки към балкана. К. Ламбрев, СП, 97. Ней е тежко като мисли, че ще се раздели от свои, от роднини и другарки, че ще се отдалечи от бащина и свекрова къща. Т. Влайков, Съч. I, 298-299. Че кой ще стане причина,../ с либето да ни раздели?/ Моите мили другарки,../ другарки и приятелки. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 207. Лястовичките, весели другарки на пролетта, се стреляха ниско над покривите и цвъртяха радостно около гнездата си. Ив. Вазов, Съч. VII, 96. В тази отдалечена вила само котката ми е другарка. // Обикн. със съгл. опред. Жена, на която може да се разчита, която е готова да помогне и услужи при нужда. И наистина жената е домовница,.., стопанка и най-вярна другарка на мъжа. У, 1871, бр. 1, 271. Българката съща наша,/../ вярна, искрена и чиста,/ в радост, скръб другарка мила. Ив. Вазов, Съч. II, 86.

2. Жена по отношение на някого, с когото е свързана с обща работа, общи интереси и цели; дружка. Притесняваше се вкъщи,.. Затова пък, щом се намереше между другарките си, между добрите и сърдечни хора от стопанството — [Елисавета] разцъфтяваше като стайно цвете, изнесено на простор. А. Гуляшки, МТС, 303. Делегацията се завръщаше. Всички работнички настанаха, заобиколиха другарките си, задаваха въпроси. П. Спасов, ХлХ, 120. Другар‑

ко, сещам аз, последний час настава, час сбогом и от теб, и от света да зема. П. П. Славейков, Худ С I, 108. // Жена, която заема равно положение с някого в обществото или в даден колектив. Жената няма да бъде робиня и работно добиче, а другарка и съратница на мъжа. А. Каралийчев, НЧ, 33.

3. Жена по отношение на някого, с когото е свързана случайно, при определени условия или обстоятелства, или която съпровожда някого, за да не е сам той. И тъкмо си мислех, че това лято ще си почина, сестро, и се домъкна братовчедка му, парясницата от София. И не иде сама, ами и другарка си води. За общество, кай, я водела. Чудомир, Избр. пр, 204. Човекът чул още по-грозно нещо: Красимира ходела между болярите и ги насъсквала против царя... Сега я търсят под лист. Щом я фанат, ще бъде веднага постригана, та да бъде Теодорина другарка в манастира. Ив. Вазов, Събр. съч. XVII [ea]. Бяхме решили да вземем една българка като другарка на мис Стоун. Ние наистина искахме да се държим с нея колкото е възможно по-добре. М. Мавродиев и др., ИЕМЧ (превод) [ea]. Обр. Мизерията бе негова вярна другарка от дете до пресния гроб, който го погълна. Г. Бакалов, Избр. пр, 361. Ей, шейнице/ моя малка,/ моя пъргава/ другарка,/ по планинските/ плещи/ сняг блещи. Елин Пелин, ПБ, 102-103. // Спътничка. Той слезна по трите каменни стъпала и се качи на файтона. Веднага и амазонката се метна и седна от ляво на Кръстевича,.. — Що ми турнахте тая жена? — обърна се той към ония, които му натрапиха другарката. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 199-200.

4. Жена — идеен и политически съмишленик (обикн. от социалистическа или комунистическа партия); съратничка, съидейница. Жертва на едностранчиви възгледи за живота, ние тогава дирехме само идейната другарка, чиито достойнства се състояха само в това, че е прочела няколко книги върху борбите за обществено равенство между бедни и богати или върху свободата на жената и човешката личност. Ив. Карановски, Разк. I, 88. "При заминаването си за Америка по-голямата част от домашния си гардероб остави на мене за раздаване. Много наши другарки, излизайки от затвора през 1937 година, получиха и от нея [Будевска] по нещо." Ст. Грудев, ББ, 67.

5. В периода след 1944 г. до 1989 г. у нас — официална форма за назоваване или обръщение към жена, независимо от служебното Ј положение, възраст и др. — Не ти ли се спи бе, другарко? Стига си бъбрила, хайде лягай! К. Калчев, СТ, 71. — Ще ме пуснете, защото не знам какво ще направя! — Не може, другарко! Не е позволено! В. Пламенов, ПА, 12. В същия този дъждовен пролетен ден Надежда Кочева-Лукова, суха, висока другарка с навита на кок коса.., осигуряваше мероприятието "Литературно четене". Ч. Шинов, БС, 40. — Къде са границите на блока? — запита Йолка стърчащата до нея Саша. — Тука, другарке, тука! — побърза да отговори Лекова. Ст. Марков, ДБ, 262. Обикн. пред фамилно име или пред название на професия, длъжност, чин — форма за учтиво назоваване или обръщение към жена у нас след 1944 г. до 1989 г. Другарката Райна Кабакчиева казва, че е имало жени, които са гледали "Нора" повече от десет пъти само заради Будевска. Ст. Грудев, ББ, 62. Обърнете се по този въпрос към другарката директорка. Разг. Членувано — форма за назоваване на учителка или обръщение към учителка в същия период.- Казах, че там е открит първият театър. Това го няма в учебника и всички се пукнаха от завист. Другарката каза да го повторя още един път, та да го научи целият клас. П. Незнакомов, МА, 20. — Другарко, няма ли да имаме домашно за следващия път?

6. Съпруга; дружка. — Работи [мъжът] на строежа от осем месеца.. Другарката му работи като диспечер също на строежа. Г. Крумов, Т, 16. В музея ще бъде отредено място и за дейността на другарката на Кирков — Тина Киркова. ВН, 1958, бр. 2251, 4. Женската от двойка животни или птици. Щъркът размаха дългите си криле и се впусна полегато, без да ги мърда вече, та кацна пак при другарката си. Ц. Гинчев, ГК, 228. Двата славея заставаха всеки срещу своята другарка. Елин Пелин, Съч. II, 130.

Другарка в живота. Ритор. Жена, съпруга. Нима не подхожда тя [Лора] за другарка в живота му [на Яворов]? Нима не е онази предана, покорна жена, от каквато той има нужда за суровата българска действителност? М. Кремен, РЯ, 466.

Списък на думите по буква