ДРУГА̀РСКИ

ДРУГА̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на другар, който се отнася до другар (в 1, 2 и 4 знач.). Оттам [блатото] до птиците долитат другарски привети, радостен зов на техните другарки. Елин Пелин, Съч. II, 189-190. Но Андреев в същото време до‑

пусна и една голяма слабост,.. Той прояви незачитане на другарския колектив и си позволи някои действия въпреки изричното решение на другарите си. П. Вежинов, СО, 200. Дали ще мога думи да намеря,/ да ви опиша с гиздави бои/ каква другарска, весела вечеря/ във наша чест колхозът устрои? Н. Марангозов, ЯВ, 99. — Ой ви вази, свиралджии,/ цигулари, кавалджии,/..,/ завъртете буйно хоро,/ буйно хоро колибарско,/ хем комшийско, хем другарско. Ц. Церковски, Съч. II, 124-125. А когато тежко стане/ на моето сърце, то ща найда братска душа/ и другарски ръце. Л. Каравелов, Съч. I, 41. И не един сал път прогонвани летяха/ назад, през трупове другарски. П. П. Славейков, СбМис, 20. Другарска шега. Другарски поздрав. Другарска трапеза. Другарска среда.

2. Който е присъщ, свойствен на другар (в 1, 2 и 4 знач.), който се отличава с доброжелателност, загриженост, готовност за помощ и под.; дружески, приятелски. Един вик на протест, на клетва за другарска вярност, един вик на обещание, че живите ще продължат делото на своите разстреляни другари, се изтръгваше от хиляди гърла. Г. Караславов, Т, 84. Учениците го [учител Гаврил] обичаха заради свободното му и другарско отношение към тях. Ив. Волен, МДС, 62. Знаеше се, че му е правил другарски бележки неведнъж. Ст. Даскалов, СЛ, 531. Другарска атмосфера. Другарска критика. // Който изразява чувство, отношение на другар; дружески. Другарски поглед. Другарска усмивка.

Другарска среща. Предимно в периода след 1944 г. до 1989 г. — организирано събиране на лица от един колектив (сегашен или бивш). Много работници от строежа — повечето младежи — се бяха събрали на другарска среща в ресторант "Девети септември". С. Северняк, ОНК, 41. Будевска често е била канена за участие в другарски срещи, вечеринки и утра, уреждани от тесняшката театрална трупа, и тя всякога с радост се е отзовавала. Ст. Грудев, АБ, 195. Другарска съд, мн. другарски съдилища. 1. У нас след 9.IХ.1944 г. до 1989 г. — обществен орган най-малко от 6 члена, избиран от участниците в даден колектив за разглеждане на прояви, които се считало, че нарушават социалистическата законност и взаимоотношения.

2. Членовете на този орган. Другарският съд се разположи зад масата, ищецът и ответникът на първия ред, публиката — зад гърбовете им. Р. Михайлов, ПН, 96.

3. Преди 9.IХ. — такъв неофициален орган, избран в комунистическите среди за разглеждане на нередни прояви на участниците в антифашистката борба. Калитко изстина от този внезапен и хладен обрат у командира. Следния миг той бе готов да скочи и да признае увлечението си. Но думите на Червенокосия го задържаха: — Ще видим. Работата ще се обсъди от другарски съд. Ив. Хаджимарчев, ОК, 460. — Раненият другар не се оставя на полесражението за гавра на враговете! Ако е виновен — той се съди! От наш, другарски съд. Може и да се разстреля, но с наш, свой куршум. О. Василев, Л, 73.

ДРУГА̀РСКИ

ДРУГА̀РСКИ нареч. 1. Понякога в съчет.: По другарски. По начин, присъщ на другар или на другари (в 1 и 2 знач.). А ние, учителите, се радвахме много, че заживяхме сговорно и другарски. Ал. Спасов, С, 7. Неговото чело е комай винаги малко свъсено, но той се усмихва другарски приветливо. Г. Караславов, ПМ, 32. Той отново другарски му подаде ръка и се залови от все сърце да му съдействува. Т.Влайков, Съч. III, 185.

2. Рядко. С другар, със спътник. Пътувахме другарски двоица — бай Ганьо и аз. Ал. Константинов, БГ, 75. — Да. Аз бих желала да земем и Трайчева,.., та другарски да пътуваме. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 128.

Списък на думите по буква