ДРУГА̀РСТВО

ДРУГА̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Другарски чувства и отношения; дружба, приятелство. Той си помисли, че никога не може да обича повече нещо друго от другарите си, от строителите, които сега всичките са се събрали и всички са готови да дойдат, за да ги спасят. Няма по-силно другарство от миньорското! Т. Монов, СН, 230. Спомням си, че години наред никакви раздори не помрачиха другарството между една дружина от хъшове. А. Каралийчев, С, 271. И близо един до друг, в топлата вълна̀ на другарство и обич,.. — ние се чувствуваме тъй добре. Й. Йовков, Разк. II, 181. Бойно другарство.

2. Рядко. Дружене, дружба, другаруване. Навикнал на другарство, той постоянно се луташе между другите коне, но тия дребни и зли животни присвиваха уши и негостоприемно отпъждаха от себе си тоя странен чужденец. Й. Йовков, Разк. I, 237. Той, душегубец хвърковат,/../ забулен под титлата цар на небето, ‑/ над гостите си люто се изсмял/ и ги изял.../ Таквоз е то, другарството със големците, ето! Ст. Михайловски, ЖС, 35-36.

3. Остар. Присъствие на някого при друг при някакъв случай, за да има с кого той да общува, да не е сам; компания. Господин Михайлов е възхитен, че ще може да ми услужи с другарството си из пътя. Хр. Смирненски, Съч. III, 16. Там се простих с него и го поблагодарих за другарството дотука. Ив. Вазов, Съч. ХV, 69.

Правя другарство някому. Остар. Прекарвам заедно, съм с някого при някакъв случай, за да има с кого той да общува, да не е сам; правя компания. Четвъртото лице, що ми правеше другарство, бе един ученик от пловдивското реално училище. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 106.

Списък на думите по буква