ДРУГАРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГАРУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Дружа (в 1 знач.). Познавах приятеля си много добре. Още като ученици в гимназията другарувахме. Е. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 8. Николай Лилиев беше голям човек,.. И ние всички, които сме имали възможност да се срещаме и другаруваме с него, винаги сме били щастливи, че имаме за приятел такава изключителна и чиста личност. А. Каралийчев, С, 235. Той другаруваше с младежите и често бе канен на пиршествата ни на къра. Ив. Вазов, Съч. Х, 115. — С кречеталата другарувам аз тук, а човек с какъв другарува, такъв и става! Г. Марковски, СК, 170. Ойвода [войвода] дума Тодори:/..,/ йето ми една година/ ходихме, хайдутувахме,/ ходихме, другарувахме,/ ама не сме са питали,/ кой женен и кой неженен,/ кой годѐн и кой негодѐн. Нар. пес., СбНУ, ХХVII, 308.

2. Остар. Прекарвам заедно с някого при някакъв случай, обикн. по време на пътуване; правя си компания с някого. Тя се бояла да не би да срещне някой турчин и се озъртала плахо дано зърне пътник българин, да другарува с него. Ив. Вазов, Съч. Х, 159. Доде не другаруваш с човек на път, не можеш го позна. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 145.

3. Прен. Индив. Имам еднакви качества с нещо, изравнявам се по качествата си с нещо. Но аз не знам друга [народна песен], в която тъй кротко и с такава скръбна нега да е даден израз на чезненето за любов. Тя може достойно да другарува само със знаменития Шекспиров стих, вложен като въздишка в устата на Джулиета. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 52. другарува се безл. от другарувам в 1 и 2 знач. Нещо се беше променило у Дихан,.. Да се другарува с него беше трудно. Л. Петков, ПЛ, 9.