ДРУГАРУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГАРУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от другарувам; дружене. Йордан обичаше да идва в нашия кръг — все млади и ентусиазирани хора. През време на това другаруване сме беседвали и на литературни теми. А. Страшимиров, Сб??СЕП, 335. Уверявам те, че ако не идех във Варна, а се повърнех назад в София — между мене и него щеше да остане само едно приятно възпоминание за добро другаруване през пътуването. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 112-113.