ДРУГОВЕРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОВЀРЕЦ, мн. ‑рци, м. Мъж от друга, различна вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг). Двата рода знаеха, че коренът им е един, а само вярата ги дели.., но повече не обичаха да говорят за това. Все пак друговерци бяха. П. Константинов, ПИГ, 128. — Братя, умирам за вас и за България!.. Стар турчин вървеше с наведена глава и си говореше: — Друговерци, гяури, ама жал ми е за тях — млади хора... Г. Караиванов, ЮМ, 113. А женитба с друговерец, като с турчин, евреин и пр., никак не се позволява от народните обичаи. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2 182. Марко пие вино и ракия./ Не пие го с бракя и дружина,/ на го пие с турци друговерци. Нар. пес., СбНУ ХIV, 329.