ДРУГОВЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОВЀРКА ж. Жена от друга, различна вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг, за когото се говори). Ако вземеха [мохамеданите] жена друговерка, тя приемаше вярата на мъжа — ставаше мохамеданка. Б. Несторов, АР, 182. Колкото и да се взираше в царевото лице, виждаше само обичайни човешки грехове, а пък Сара като че не беше друговерка — тъй мило и хубаво се червеше моминското ѝ лице пред погледите на хората. Ст. Загорчинов, ДП, 255.