ДРУ̀ГОЖ

ДРУ̀ГОЖ нареч. Диал. 1. Друг път, в друго време. Кошков го посрещна по-любезно от всеки друг път, приготви му закуски, каквито другож не беше му готвил. Г. Караславов, ОХ III, 241. — Сега почакай и ще те нагостим. Това ще е качамак — чудо! Такова нещо не ще да си ял другож. Н. Попфилипов, РЛ, 9-10. Другож галите пращаха пак войска или на Гръчко, или на Италия. Кр. Пишурка, МК (побълг), 357. — Либе Йоване, Йоване,/..,/ айде при мама да идем,/ мама ще гърло йоздрави,/ другож ме гърло болело. Нар. пес., СбВСт, 208.

2. Някога, едно време. Повниш ли, знаеш ли, как си са галехме,/ галехме, мамехме, другож йот малешки,/ дори до големки. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 203. Стани ми, майчо,../..,/ жалничко да ти попея,/.. да ми знаеш майчинко,/ как са сме другож галили/ с близно комшиско момача. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 34. Другож не са носили дрехи като сегашните. Ст. Младенов, БТР I, 601.

3. По друг начин; другояче. Не, аз не бях я забравил, но другож си спомнях за нея: или с копнение, или с горест. П. Спасов, ГЛЗЗ, 93.

— Други форми: дру̀гоч, дру̀гош.

Списък на думите по буква