ДРУГОЗЕМЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОЗЀМЕЦ, мн. ‑мци, м. Мъж от друга земя, от друга страна (в сравнение с говорещия или с някой друг); чужденец, чуждоземец. По чуждото произнасяне някои думи,.., разбрах, че този човек не беше българин, а другоземец. Ив. Вазов, Съч. IХ, 123. Първото нещо, което ще искам от тия чуждоземци, е да се проникнат от нашето уважение пред светините на народа. М. Яворски, ЕСВ, 68. — На хърватите дотегнало да търпят пред себе си властта на другоземците. Т. Шишков, ИБН, 119. Прегази другоземецът с угроза/ усмивката на моя южен край. Бл. Димитрова, Л, 75. // Рядко. Мъж от друга планета (в сравнение с говорещия или с този, за когото говори).