ДРУГОЗЕМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОЗЀМКА ж. Жена от друга земя, от друга страна (в сравнение с говорещия или с някой друг); чужденка, чуждоземка. Аз я знаех, че е другоземка, англичанка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 173. На младия Али предстоеше да вземе съдбоносно решение. Той обичаше тая другоземка с мъчителна страст, на каквато само хората от Изтока са способни. Ст. Дичев, ЗС I, 43. // Рядко. Жена от друга планета (в сравнение с планетата Земя).