ДРУГОСЕЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОСЀЛЕЦ, мн. ‑лци, м. Мъж от друго село (в сравнение с говорещия или с някой друг); другоселчанин. По носията се познаваше, че е другоселец. Й. Йовков, ВАХ, 201. Той бе дошел в Осеново отпреди петнадесет години, но и сега минаваше за другоселец. И. Петров, МВ, 51. Дойдат, да речем, на седянката момци — другоселци, харесат някоя клисурска девойка, па се наговорят да я откраднат. БР, 1931, кн. 4-5, 162.