ДРУГОСЕЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОСЀЛЧЕ, мн. ‑та , ср. Умал. от другоселец; малък или млад другоселец. Ратайчето, едно мълчаливо другоселче, опако и проклето, ходело с лоши момчета, мъкнело ги на хармана и ги гощавало. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 130-131. Вестна се на два-три пъти в Поляново едно другоселче,.., кьосаво, но с яка, връзка и в нови дрешки. Ст. Даскалов, МЧ, 89.