ДРУГОЯЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ГОЯЧЕ нареч. 1. По друг начин; инак, иначе. Мнозина очакват края на войната, за да заживеят другояче, с идеали за друго общество... П. Славински, ПЩ, 166. Моис се оскърби, заряза учението и си потърси работа. Но и не можеше да постъпи другояче. Баща му нямаше пари да го издържа. П. Спасов, ХлХ, 83-84. Чорбаджията тук за нас е подъл.. Можел ли е Ботев другояче да мисли за чорбаджиите, когато народът е дал своята присъда за тях? БР, 1931, кн. 4-5, 157. Оттук, от крепостния зид, полето изглеждаше по-другояче, отколкото от високата стражева кула. А. Дончев, СВС, 638. При еднакви случаи [Ем. Станев] различно реагира. Мислиш, че си го опознал и вярваш, че при ей този случай ще реагира ей така, а той се отнесе съвсем другояче. Ив. Сарандев, ЕС, 160. Когато успеха на Унията показа, че българите знаят и другояче да си решат въпроса, заинтересуваните дипломации, които до сега потушаваха гласа ни .. се стреснаха и побързаха сами да извадят на зелената маса погребаните ни претенции. УД, 27.

2. Остар. В противен случай; иначе, инак. Ако някоя от големите кръвоносни жили ся пореже или ся нарани, течението на кръвта трябва завчас да ся спре, другояче человек умира. НКАФ (превод), 63. Кога

дъхнем въз огледало, на него става па̀ра, но само когато е по-студено от дъха, що излиза из устата, другояче не би останала никаква па̀ра. Лет, 1871, 97. Данъкът, понеже е тяжек, затуй трябва да ся смали. Другояче сиромасите щат станат още повече. АНГ, кн. 1, 84. Всички събираеми числа трябва да са еднородни/../; другояче техният сбор не показва ничто. Хр. Данов, ТПЧ, 21.

3. Като прил. Остар. Различен, от друг вид. Всяка билка, всяко растение и дърво бяха другояче от европейските. П. Р. Славейков, СК, 62. След Юпитера намираме друга планета — Сатурн. Той е докрай другояче от другите планети. Й. Груев, Лет., 1872, 112. Риториката е красилото на поезията и дотолко силно действува в человеческите сърца, щото и най-нечувствените от тях ся разпалват и стават другояче хора. Ф. Велев, КР (превод), III. Най-сетне са намират, ако и твърде рядко, другояче вулкани, които са наричат кални вулкани. БО, 1847, бр. 3, 11-12.

4. Остар. Като вмет. или въвежд. дума. За уточняване на казаното в предходното изречение; с други думи, по друг начин казано, тоест. За съобщение с предметите, които находим у себе си, ми имаме така наречено чувство вътрешно или саомочувствие, другояче самосъзнание. Й. Груев, КЛ (превод), 10. За да ся покаже, че разлика от 4282 и 2362 трабва да ся умали 3 пъти, другояче, да ся раздели на 3, ние поставяме разликата 4282-2362 в скоби. Хр. Данов, ТПЧ, 83. Другояче, законоведението прилича на едно пространно море;.. способност.. са изисква да изнамерва человек сякога и в него потребните правила за разрешението на някой въпрос. ДЗОИ III (превод), 7.

— Други (остар.) форми: дру̀гче.