ДРУГУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Дружа, другарувам; дружкувам. Като ся събирал и другувал часто с тоя благороден човек, той усещал, че сам ставал по-добър и по-благороден. Й. Груев, СП (превод), 297-298. Три су дружке другувале,/ три са майки сговаряле./ Какво дружке да раздвоят. Нар. пес., СбВСтТ, 62. Двама брата млого живували,/ живували, верно другували. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 159.