ДРУЖЕЛЮБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУЖЕЛЮ̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Книж. 1. Който проявява дружелюбие, комуто е присъщо дружелюбие. Да пътувам с Елин Пелин по градовете и селата е истинска радост.. Много дружелюбен и сговорчив. Никога не се засяга от закачките. А. Каралийчев, С, 217. Войната не бе го направила по-дружелюбен и приказлив — сякаш и в окопите той продължаваше да се чувствува като в самотната си стая, заграден с любимите си книги. М. Кремен, Б, 151.

2. Който изразява дружелюбие; приятелски, приветлив, радушен. И макар тоя поглед да беше чист, дружелюбен и нежен, момичето свенливо навеждаше очи. Й. Йовков, Разк. I, 209. Посетиха го първенците и с дружелюбни думи разговаряха с него. Ив. Вазов, Съч. ХII, 115. Матьо влезе в стаята и подаде ръка на Евгени. На устните му грееше дружелюбна усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 482. Дружелюбен поздрав. Дружелюбно отношение.