ДРУЖЕЛЮ̀БНО

ДРУЖЕЛЮ̀БНО. Книж. Нареч. от дружелюбен; приятелски, приветливо, радушно. Величков се отнасяше дружелюбно към мене и аз понякога вземах срамежливо участие в разговора. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Нона, която намери младия странник за отворен и дързък, пристъпи към него, подаде му дружелюбно ръка и му се усмихна: — Добре дошъл! У нас има свободна стая. К. Петканов, ДЧ, 233. Непознати граждани дружелюбно го поздравяваха. М. Марчевски, П, 220.

Списък на думите по буква