ДРУЖЕЛЮБНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУЖЕЛЮ̀БНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Дружелюбие. — Де-е! — сръга той воловете си и като минаваше покрай мене, ми се усмихна, просто така, от дружелюбност и добросърдечие. Н. Тихолов, ДКД, 14. Пенко оглеждаше с приятелска дружелюбност новия си познайник. П. Здравков, НД, 130. Като че бяха се наговорили дружките ѝ от детинството, та една след друга я навестяваха в тия дни на очакването и ѝ донасяха коя каквото се досетила.. Това учудваше Тончо и Гана. Те си живееха някак усамотени и съвсем не очакваха такава дружелюбност. Ст. Даскалов, СЛ, 405.