ДРУЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРУ̀ЖЕН1, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. 1. За група, колектив и под. — който се отличава с еднаквост на разбиранията и целите и с единство на решенията и действията; задружен, сговорен. Сега ние сме едно голямо, дружно семейство и това е нашият дом — той се обърна към завода и разтвори ръце, като че ли искаше да го прегърне. Д. Кисьов, Щ, 503. Щърковете наглед са кротки и мирни птици, но заплаши ли ги някой — няма по-дружно и по-войнствено хвъркато племе от тях. О. Василев, ДГ, 69. Отлъчен от колектива, той се разкайваше. Сега никой не го мъмреше, на събрания не го критикуваха, а именно това му липсваше, за да се чувствува член от този дружен боен колектив. НА, 1955, бр. 2252, 3. // Само мн. Като сказ. опред. Който мисли и действа в единство с останалите; задружен. Ние, работниците, можем без господари! Като сме дружни, можем да си управляваме и фабриките, и земеделието, па и държавата! П. Славински, ПЩ, 234. — Като бяха наедно, дружни бяха всички, като се разделиха — друг вятър повя. Ст. Загорчинов, ДП, 249. — Само че требе да сме дружни. Когато народът е наедно, няма по-голяма сила от него на земята. П. Здравков, НД, 156.
2. Който се извършва заедно с друг, при съвместното участие на няколко души, групировки и под.; задружен, колективен. Спаска свикна с текезесето, хареса ѝ дружната работа. М. Марчевски, П, 196. Решихме да започнем дружната битка още на другия ден. О. Василев, УП, 25. А някакво друго оръжие нямате ли? — Нямаме — беше уплашеният дружен отговор на четиримата войника. Д. Ангелов, ЖС, 258. Освобождаването на българина от турско робство тряба да стане с наши сили и дружна работа на другите балкански народи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Отдих и работа,/ дружни разходки,/ в синьото езеро/ плуване с лодки,/../ ето ги нашите/ лагерни дни! Ас. Босев, Сб??СЕП, 50. // Който е проява на съвместно участие, действие на много хора, предмети и под.; задружен, едновременен. Цевите се насочиха из гъстака и дружен гръм разбуди околните екове. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 197. Двамата се облегнаха с цялата си тежест върху капака — главата на Даскала се скри, сплескана от дружния натиск, но краката му продължаваха да стърчат [от кофата за смет]. Е. Кузманов, ЧДБ, 252-253. Имаше и такива, които закачаха навущата си в някоя драка и политаха на земята. Тогава избухваше отвред дружен смях и се сипеха шеги върху злополучния гимнастик. Ст. Дичев, ЗС I, 216. — Ягоди, шипки! — викна той [овчарят].. Но гласът му заглъхна всред дружния шум на потоците. П. Тодоров, И I, 9. — Искам да стана отново каменар — да разбивам гранитни скали с тия мои братя! С дружни сили да прокарваме нови пътища, да градим нови градове! Ран Босилек, Р, 108.