ДРУЖЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ЖЕСТВЕН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до дружество. Най-често се срещахме с Влайкова в различни дружествени събрания. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 351. Неотдавна по инициатива на дружественото бюро беше решено дружеството да носи името на великия революционер — патриот Васил Левски. ВН, 1960, бр. 2658, 2. Дружествено знаме. Дружествена каса. Дружествено списание. Дружествени членове.

2. Остар. Книж. Обществен, социален. Догдето мъжете работят около развитието на дружествения живот, жените всякога биват основа, на която ся развива пък домашният живот. Лет., 1869, 144. Нашето най-мило желание е да ся яви и у нас на свят дружественият (социален) роман. Ч, 1870, бр. 3, 82. Вие знаете чудните дружествени уредби на пчелите, които всички слушат матицата (царицата). Й. Груев, Лет., 1873, 170. // Колективен, общ. Съпругата, която са отрече от дружественото владение с несъстоятелния си съпруг, тя пак подлежи на дълговете, които тежат на недвижимите имения. ДЗОИ I (превод), 184.

ДРУ̀ЖЕСТВЕН², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Другарски, дружески, приятелски. Срещите на двамата влюбени, улеснявани от открития и дружествен живот на тукашното общество, заставаха чести. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 68. Благодарение на примирието, ний можем да гледаме спокойно напред. Политиката на Германия към всичките дружествени държави е основана на взаимното уважение и на доверието. СПл, 1876, бр. 26, 103. Но дружествена среда имаше и в нея ся появиха Петър и Ясен. Б. Димитров, Я I (превод), 63. Дружествени отношения.

— От рус. дружественный.