ДРУЖЍНА

ДРУЖЍНА ж. 1. Група въоръжени лица, организирани с бойна задача. Летящите славянобългарски дружини скоро достигнаха Одесос и оттам се отправиха през Хемус към Тракия. Д. Линков, ЗБ, 13. Когато достигнаха върха, колесницата мина под арка с две кули, пазени от малка дружина войници. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Вчера руските дружини са минали Дунава. К. Странджев, ЖБ, 63. Пеша дружина. // Чета от хайдути, бунтовници, въстаници и под. Подир падането на Ботева при Вола, част от дружината му.. бе фанала планината. Ив. Вазов, Съч. ХI, 17. Индже беше на коня си, на конете си бяха и всички от дружината му. Й. Йовков, СЛ, 126. Българската полиция е определила парична премия за главата на войводата на една българска въстаническа дружина. В. Коларов, ПХ, 276. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години. Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. — Сине, Татунчо, Татунчо, / я доста ходи войвода / на седемдесет дружина, / на седемдесет и седем, / доста им носи баряко. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 414.

2. Воен. У нас от Освобождението до 1950 г. — военно подразделение, част от полк, съставена от няколко роти; батальон. Имаше дори случаи, когато роти войници скитаха от град на град из областта да търсят дружината си. В. Геновска, СГ, 172. Конните войнишки дружини бяха по-малко и бяха някак врязани между пехотните полкове и дружини. Д. Талев, С II, 170. По близките хълмове, с нахвърлената си червена пръст, ясно не само за нас, се очертаха окопите и на другите дружини от полка. Й. Йовков, Разк. II, 174. — Казански е храбър и способен офицер, в дружината си поддържа най-строга дисциплина и .. изобщо доволен съм от него. Д. Ангелов, ЖС, 229-230. Пехотна дружина. Инженерна дружина. Свързочна дружина. // Войниците от тази част. Цялата дружина се строи. Не помня добре какво

говорѝ тогава дружинният командир. Й. Йовков, Разк. II, 98. Той трябваше да иде и да живее не на друго място, .., ами при дружинния командир, когото той едвам смееше и в очите да погледне и от когото трепереше цялата дружина. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 2.

3. В периода от 1947-1989 г. — организация на всички пионери в едно училище, един пионерски лагер и под., която се подразделя на отряди. Никога не би ми минало през ум, че след тая дълбока, искрена радост на учениците при тържеството ще бъде толкова трудно да изберем председател на дружината. Л. Александрова, ИЕЩ, 245. Бригадирка ходих миналото лято. Нали пресушихме голямото блато. Каква съм работна всички там видяха .. Пък и пионерка бях преди година. И тогаз бях първа в нашата дружина. С. Ангелов, ХЛ, 6.

4. Разг. Няколко лица, обединени временно от общо занимание, обща работа или задача; група. По заснежената неравна пътека се катереха към тъмния гребен на баира дружина миньори. Л. Галина, Л, 88. Една дружина преспански младежи се учеха в Солунската гимназия и през ваканцията младите им гласове се чуваха из целия град. Д. Талев, ПК, 769. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устрояваха засади и гонки за сърни и елени. Ем. Станев, ПЕГ, 5-6. Тълпата се разпръсна и изпълни тесните улици на Топола. Движеха се на дружини и си приказваха. К. Петканов, СВ, 213. Дружина палави момци конете / довели да пасят в ливадите. Н. Ракитин, Ст II, 86. Сговорна дружина и планина повдига! Послов. // Група животни или птици. Само силни дружини от гарвани прехвърчаха и заглушаваха задрямалия въздух. Ив. Вазов, СбНУ I, 142. Малко по-късно Бързоходко и Повлекана се озоваха всред весела птича дружина от синигери с дълги опашки. Ем. Станев, ПГВ, 111.

5. Остар. и диал. Група лица, събрани обикн. за развлечение; компания. Въз прелестната смарагдова полянка .. дружината ни — тя състоеше от две приятелски семейства — .., продължаваше да се наслаждава от възхитителната гледка въз Княжево. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 27. — Ще ти кажа — рекъл ѝ, — чадо, нящо за твоя Ангел. — Не чувам добри приказки за дружината му .. — Те се събирали всяка вечер в кръчмата — продължил Влайков, — посръбвали си вино. А. Каралийчев, С, 245. — Отидох снощи да смеля малко брашънце на Марваковата воденица, но дойдоха тази сутрин братя Пинтови с дружината си, пекоха си пити, гощаваха се, та ей досега. Г. Караславов, ОХ II, 174. И все по-зловещо небето тъмнее, / и все по̀ се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее. П. К. Яворов, Съч. I, 59.

6. Само ед. Остар. и диал. Другар или другари за общуване при някакъв случай, по време на пътуване и др.; компания. Тримата пътници с куфари в ръце излязоха в тясното коридорче, за да минат навън. Русият момък изпита неволно облекчение от махването на тая неприятна дружина. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 13. — "Ти спря ли да режеш?" — питам го, — "Ами спрях, вече товаря." — Бре, ами и аз да товаря тогава, та да сме си дружина из пътя, иначе в тая мъгла без дружина е трудно! Й. Радичков, ББ, 40. Гунка излазя няколко пъти до кухнята, връща се пак при жената. Привечер, когато дойде Стамен, намери ги, че още разговарят. — Е, Райке, ти май си намери дружина, а? — засмя се той весело. Г. Райчев, ЗК, 214-215. Когато [човек] е сам, скоро ся уморява и пътят му ся вижда длъг, но когато е с дружина, весело върви и ся чуди как тъй лесно пътят ся извървял. ИЗ 1874-1881, 1882, 54.

7. Само ед. Остар. и диал. Със сказуемо или прил. в мн. или в съчет. с много, малко. Другари, взети като едно цяло. — Ефенди! — извика Емин ..: Вълко и синовете му са юнаци.. освен това, те имат и много дружина. В. Друмев, НФ, 71. Кога дружината ви ходеха по градините, кога играеха или ся къпеха, / вам не бе позволено да идете с них. С. Радулов, НД (превод), 7-8. Дядо Йовчо .. разправяше на едного от гостите си и за било и не било, а другите дружина, обърнати един към други, разказваха си кой що му хрумнеше. Ил. Блъсков, ЗК, 42. Стани, стани, синко Павле, / че дружина ти ойдоа — / кой по гора, кой по лова, / а ти, синко, наникъде! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. И дружина загърмяха, / на засевки та запяха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. Моето либе на пут пооди, / с конче аджамийче, с лоши дружина. Нар. пес., СбНУ ХI, 10.

8. Остар. Организация на идейни и политически съмишленици, обикн. част от партия. Съдението и осъжданието на Радославова и дружината му е съдение и осъждание на един режим, който съставляваше едно държавно зло, една язва толкова ядовита и опасна, че застрашаваше с отровата си самия държавен организъм. Пряп., 1903, бр. 17, 1. Как е твоята либерална партия ли? .. Обедини се с дужината на Никола Генадиев. Хр. Смирненски, Съч. III, 45. // Отделна местна партийна организация. Арестувани са и много работници-социалисти, между които някои членове на софийската социалдемократическа дружина, принадлежаща към социалдемократическата партия. Г. Георгиев, Избр. пр, 18. Желателно е, щото либер. дружини да определят своите кандидати, като яват за това своевременно на Центр. бюро. Бълг., 1902, бр. 447, 4.

9. Остар. Дружество (в 1 знач.). — Преседя два пъти до късни полунощи и написа на един голям лист хартия десет наредби за

еснафите в Преспа: всеки еснаф да се сдружи в отделна дружина. Д. Талев, ЖС, 216. Учени общини и дружини събират трудовете си и капиталите си, за да умножат средствата, с които може да ся разпространи познанието и учението. БКн, 1858, 55. Сам Франклин зе, та написа устав за академията. Една особита грамота (ферман) я потвърди като корпорация, сиреч дружина за наука. С. Бобчев, ЖФ (превод), 51. Търговска дружина.

10. Само ед. Остар. Кръг от лица; общество, среда. Той [човекът] е създаден, за да ся събира и да бъде с хора, да живее с дружина. Й. Груев, КН 7 (превод), 118. Характерът докарва или спира сполуката; там стои тайната и изворът на влиянието, що станва въз дружината. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 18.

11. Като нареч. Само ед. нечленувано. Остар. Заедно, вкупом. Той ми предложи да ги възчакаме и да вървим с тях дружина. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 71.

Ловна дружина (съкр. дружина). 1. Местна организация на членовете на Ловно-рибарския съюз (ловците и рибарите) в дадено селище или район; ловна дружинка. Начинът на издаване на разрешителни за индивидуален лов на прелетен и водоплаващ дивеч в ловностопанските райони на ловните дружини е твърде усложнен. ЛР, 2004, кн. 4 [еа]. В началото на м. март 2003 г., при обиколка на ловностопанския район на дружината в с. Обединение, успяхме да намерим и установим със сигурност останките на 3 сърни. ЛР, 2004, кн. 4 [еа]. — Господин генерал, чувала съм, че обичате да ловувате с дружини. Как се чувствате сред ловците? ЛР, 2003, кн. 10 [еа]. 2. В периода 1942-1944 г. — ударна група, рота от жандармеристи или войници за преследване обикн. на партизани. Наистина, и техният [на партизаните] живот никак не беше сигурен .. — това те особено остро го почувствуваха в последните два месеца, след като полицията и ловните дружини започнаха да правят блокади на цели местности и засади по тайни пътища и пътеки. М. Марчевски, ГБ, 169. Веднаж нахълта ловната дружина / във селото на обиск посред нощ. Н. Марангозов, ЯВ, 19. Санитарна дружина. В периода до 1989 г. — оперативна група на Българския червен кръст, която се създава в село или промишлено предприятие за оказване на медицинска помощ във военно време или при авария, природно бедствие и под.; сандружина.

? Ни в гора дружина, ни в село гиздило. Диал. За необщителен човек, с когото мъчно може да се живее. Правя дружина някому. Остар. и диал. Прекарвам заедно, съм с някого при някакъв случай, за да има с кого той да общува, да не е сам; правя компания. Беше другоселец. "Много бързаш" — ми каза другоселецът .. "И аз бързам да те настигна, викам, с тоя човек ще си правим дружина, ама все не мога да те настигна." Й. Радичков, ББ, 19. — Не ми се стои долу. — Искаш да ми правиш дружина? Добре! Вл. Полянов, БВП, 70. Глаушев едва-едва преглъщаше, колкото да му прави дружина, но Вардарски и не го поглеждаше. Д. Талев, ПК, 42-43. Ставам / стана (направям / направя) дружина някому. Остар. и диал. Присъединявам се към някого, придружавам го, за да не е сам. Заяко беше безкрайно любопитен човек и ако някой се запъти някъде, веднага му ставаше дружина. Й. Радичков, СР, 114. Той покани дяда си да му направи дружина и старецът седна. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 103.

Списък на думите по буква