ДРУЖИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУЖЍНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който се отнася до дружина (във 2 и 3 знач.). Само преди две седмици той завърши тримесечния курс за дружинни ръководители. Цв. Ангелов, ЧД, 78. Венчето, така по-големите пионерки наричаха старата дружинна ръководителка Невена Боева, която ръководеше кръжока за танци на народите, преди да се разболее. Л. Галина, Л, 13. Клубът на дружинните председатели и Дворецът на пионерите излязоха с призив към ръководителите и пионерите да предприемат през седмицата акция за обогатяване на училищните библиотеки. ВН, 1960, бр. 2687, 1. Дружинният командир, който наблюдаваше с бинокъла си сражението, почна също да ругае. П. Вежинов, ЗЧР, 170. Ротата остана на Гургулятския склон наляво от батареята като дружинен резерв. В. Геновска, СГ, 401. Дружинно знаме. Дружинен сбор. Дружинен съвет.

2. Като същ. дружинен, дружинният м. Разг. а) Командир на войскова дружина; дружинен командир. Дружинният повика офицерите и съобщи, че полкът ще се върне в старите си позиции оттатък Брегалница. М. Кремен, Б, 87. — Представи си, от една страна поддържах брат в странство, от друга — кореспондирах със семейството на предишния си дружинен в Русия. А. Страшимиров, Съч. I, 70. б) В периода от 1947-1989 г. — ръководител на пионерска дружина; дружинен ръководител. После дружинният — / славен другар — / е пред партийния / стар секретар. А. Босев, ДО, 158. дружинна<та> ж. Разг. В периода от 1947-1989 г. — ръководителка на пионерска дружина; дружинна ръководителка. На младите му плещи отрядният съвет слагаше най-тежкия товар на пионерската работа. Кому дружинната възлагаше най-трудните задачи? Нему. Цв. Ангелов, ЧД, 13.