ДРУЖИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУЖЍНКА ж. Умал. от дружина (в 1, 3, 4, 6 и 8 знач.). Малката дружинка реши да нападне някой керван над горните села и да го нападне нощем. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 49. Разбъркаха се людете, .., разделиха се край стената на църквата три неголеми групи.. Трите дружинки се насочиха

към конака. Д. Талев, ПК, 695. В дружинките и четите на организацията "Септемврийче" при всички училища в страната са създадени кръжоци. РД, 1949, бр. 11, 2. Синигерите, дърволазките, кълвачите и други ходят на весели дружинки из гората. Ем. Станев, ПГВ, 88. — Ха остани, бабо, у нас — казва, — че аз съм самичък, та да си ми дружинка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 129. А през две-три къщи бил Дряновският хан, където се свърта първият клуб на първата социалистическа дружинка в Търново. Ст. Станчев, НР, 128.

◊ Гимнастическа дружинка. Истор. Гимнастическо дружество. Става дума и за гимнастическите дружинки в Сливен и Стара Загора. К. Странджев, ЖБ, 72. Ловна дружинка. Ловна дружина (в 1 знач.). — Тук се събират най-много зайци — каза председателят на ловната дружинка. — Ако имаме късмет, ще пипнем нещо. — Наслука! — каза младият ловец. Г. Мишев, ЕП [еа].

? Правя дружинка някому. Съм, прекарвам заедно с някого определено време, за да има с кого да общува той, да не е сам. Лелята на Нона .. нарочно слезе от горния кат, .., за да прави дружинка на стотника по време на вечерята. А. Гуляшки, ЗВ, 359.