ДРУЖЍНСКИ

ДРУЖЍНСКИ, ‑а ,-о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до дружина (в 1 и 4 знач.). Всред другари най-добре ся изкоренява на детето самоволството и саможивството и то ся приучва да слуша дружинските правила. Й. Груев, КН 7 (превод), 119. Вельо девойки думаше, / думаше: "Девойчице ле, девойко, / .. / .., не е имане се мойо, / се мойо, на е имане дружинско, / дружинско, да ма дружина не кълнат." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 57-58.

ДРУЖЍНСКИ

ДРУЖЍНСКИ нареч. Диал. Задружно, заедно. Много е весело. Навсякъде са плъзнали дружински берачи и берачки. Т. Влайков, Пр I, 294. Дружино верно, сговорна, / ха да влезнеме в меана, / ке дадем вино червено / дружински да го пиеме. Нар. пес., СбНУ V, 75.

Списък на думите по буква