ДРУ̀ЖКА

ДРУ̀ЖКА, зват. ‑жке и (рядко) ‑жко, ж. Разг. Другарка (в 1, 2, 3 и 6 знач.). Ивка, неговата лична и напета дъщеря, изпрати дружките си до пътните врата. Елин Пелин, Съч. I, 126. Отначало намерил си беше той, горкият, дружка, и милава, харна, та и от род. А. Страшимиров, А, 566. Гледай, гледай, дружке моя, / месец ясен; / гледай — аз ще гледам твоя / образ красен. Ц. Церковски, Съч. I, 113. — Айде, Калино, на оро, / орото грози без тебе, / .. / — Идете, дружки, идете, / идете, мен не викайте. П. П. Славейков, КНП, 155. Пеперудо пъструшке, / позапри ми се, дружке, / да ти видя крилцата. Ем. Попдимитров, ПМ, 23. Имам си шейничка вита. / Колко бързо полетя! / В тая зима снеговита / първа дружка ми е тя. Цв. Ангелов, НП, 40. — Море Дено, мила дружко! / Кой ти даде тая китка, / що га носиш от ден на ден, / от ден на ден на главата? Нар. пес., М. Арнаудов, БНП I [еа]. Неразделни дружки. Вярна дружка.

— Друга (диал.) форма: дру̀чка.

Списък на думите по буква