ДРУЖКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ЖКО. Разг. Нареч. от дружки; другичко. — Катьо, добре е да бъде човек сам, но двама все е по-дружко. Ст. Чилингиров, РК, 20. ^● В съчет. със си. За усилване. — Сѐ дружко си е да се получава редовна заплата. К. Калчев, ПИЖ, 176. Все дружко си е, като си по празници вкъщи. Традиции, това-онова. Тарас, Ст, 1966, бр. 1039, 1.