ДРУЖКУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРУЖКУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Дружа, другарувам; другувам. На̀, от двама братя деца са, .., заедно израснаха, ала не си приличаха по характер. На Станка беше мъчно, че братовчедка ѝ, с която дружкува, е такава скрита и недоверчива, завистлива и злопаметна. Г. Караславов, ОХ I, 17-18.