ДРУЖКУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУЖКУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дружкувам; дружене, другаруване, другуване. Марина бе станала още по-здрава, още повече бе надебеляла, и ако не бяха отпуснатите ѝ меса над кръста, .. тя досущ би приличала на майка си през годините на тяхното момуване и дружкуване. Г. Караславов, ОХ IV, 271.