ДРУЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ЖНО¹. Нареч. от дружен¹ (във 2 знач.); задружно. Лодкарите удариха дружно лопатите. А. Каралийчев, НЧ, 62. В края на града се събраха четири файтона и тръгнаха дружно един за Търново, друг за Габрово. Д. Казасов, ВП, 57. По селата, когато някои се сприятелят твърде много, то те.. сбират са дружно на Ивановден. Ч, 1875, бр. 9, 415. Тогаз, / на твойто място / дружно / ще изградим, със много пот, / един живот / желан / и нужен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 31.

ДРУ̀ЖНО². Остар. Нареч. от дружен²; дружелюбно, дружески. Около него беше Елена, тази новата Елена, която го тъй жалееше и тъй сърдечно и дружно приказваше с него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 389.