ДРУЖНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРУ̀ЖНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от дружен1; задружност. Откъдето и да се чуел викът: "Е-хей! .. Тичайте, бре-е!..." мъже и жени пипвали брадви, мотики, коси и хуквали презглава на помощ .. Тая дружност в отбраната и пълна скритост в нападението надделели най-после: новото село наложило правото си да има своя мера, свои гори и своя управа. О. Василев, ЖБ, 11.