ДРУЗИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ЗИ мн. Арабско население от Сирия, Ливан и др., принадлежащо към мюсюлманска религиозна секта, което през ХIХ в. води борба срещу опитите на Османската империя да ограничи някои негови права. В периода на стабилизацията продължава също така борбата на поробените народи против техните угнетители. В Мароко въстават рифианите, а в планините на Сирия — свободолюбивите друзи. Ист. Х кл, 219. Усмихнатият Фуад го изпрати в Бялград със същите привидни благопожелания, с които Къбръзлията беше изпратил него самия предната година да потушава бунта на друзите. Ст. Дичев, ЗС I, 204. Гората Ливан са населява от две малки племена, които са били винаги разярени неприятели едни към други; то са друзите (.. мюсюлмани) и маронитите (римокатолици). С. Бобчев, ПОС (превод), 203.

— От араб. собств. през фр. Druzes, Druses.