ДРУМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀МНИК, мн. ‑ци, м. Поет. Пътник. Ясен месец грее като слънце, стихнало е дол и бърдо в долини, ама де ще по туй време друмник из друма! П. Тодоров, Събр. пр II, 145. Селяните отпиваха пестеливи глътки .. и приказваха за мъките си .. — Измамно време настана, никому да нямаме вяра. Из хижите си не смеем да излезем, пред друмници вратнята си да открехнем. М. Смилова, ДСВ, 42. Пътници тихо запитва, / пътници, морни друмници — / виждал ли ѝ някой Богдана, / чувал ли ѝ някой за него? Ц. Церковски, Съч. II, 229-230. Отдолу идат друмници, / друмници, кални пътници, / кални, мокри до колене. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 100. Друмници вървяха, / прах повдигаха. Нар. пес., СбНУ IХ, 70.