ДРУС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУС и (удвоено) ДРУС-ДРУС междум. Подвикване при друсане, люлеене на малко дете или когато се подскача, обикн. при игра на хоро и под. Искаше да му свирят все "чорбаджийското" хоро и поради пълнотата си не тропаше, а само попрегъваше краката си и викаше: "Друс! Друс! Друс!" Й. Йовков, ПГ, 243. — Дойде време да се разплатиме! Така рекъл доволен козарят, па извадил чудната си свирка. И надул я. Ех, като засвирил! Заскачали до една козите: друс-друс, друс-друс — скачал господарят. Изподрал се в трънаците. Ран Босилек, Р, 92.