ДРУСАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀САНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от друсам и от друсам се в 1 и 2 знач.. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, Х, 99. Всеки е изпитвал друсането на вагоните, особeно ако те се карат с мотор. ПН, 1932, кн. 4, 64.

2 Обикн. мн. и членувано. Отделен тласък, разклащане на предмета, който извършва това действие; друсък. Друсанията на каруцата, които я караха да се държи с две ръце за дъсчения сандък, отвлякоха мислите ѝ на друга страна. Ст. Чилингиров, РК, 113.

3.Отгл. същ. от друсам се (в 3 знач.); дрогиране.Друсането е скъпо удоволствие и за да могат да си го позволят, зависимите сами са принудени да станат продавачи на дребно. ДТ, 2001, бр. 37, 12.