ДРУСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀СКАМ, ‑аш, мин. св. ‑ах, несв., прех. и непрех. Друсам (в 1-6 знач.). — Офицерин ще станеш ти, офицерин те искам аз — друскаше го на коленете си дадо Ламби. И. Петров, НЛ, 245. Охранените коне бодро поемат пътя, а от голямата тежест колата не друска и колелата леко се поклащат настрана. Й. Йовков, ВАХ, 9. друскам се страд.

ДРУ̀СКАМ СЕ несв., непрех. Друсам се. Деца се друскаха на теленото мостче и някак си го развеселиха. Ст. Даскалов, СЛ, 11. Страшно се друскат колата ни между два безкрайни реда дюкянчета и мръсни хани‑

ща. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6. Хоп, хоп, хоп! И хорото се друскаше и мяташе. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 19.