ДРЪГЛА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЪ̀ГЛА1 ж. Разг. Пренебр. 1. Много слабо, дръгливо, мършаво женско животно. — Виж я, мари, сякаш не е на Фъца перачката изтърсака.. — Ама и хубавичка си е... — Ами-ами... хубава. Хубавият чул и дръглата на ат обръща. Ст. Чилингиров, ХНН, 129.
2. Много слаба, дръглива, мършава жена. Как можа така да ме излъжеш! Да ми кажеш за тази дръгла, че е хубава.