ДРЪГЛАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪГЛА̀Ш м. Диал. 1. Пренебр. Дръгльо (в 1 и 2 знач.); дръгел. — Бихме цар Костадина и го закопахме .. — Умря ли царят? — Куцият дръглаш излязъл да дели мегдан с лъва! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 30.

2. Много слабо, жилаво месо от мършаво животно (Вл. Георгиев и др., БЕР).

3. Мърша, леш; дръгел (Л. Андрейчин и др., БТР).

— Друга форма: дръгля̀ш.