ДРЪ̀ГЛЬО

ДРЪ̀ГЛЬО, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. 1. Много слабо, дръгливо, мършаво животно. Един гладен вълк видял в една ливада кон... Отишъл той при коня и му казал: — Добър ден, дръгльо! Елин Пелин, ПР, 135.

2. Много слаб, дръглив, мършав мъж.

3. Диал. Нечист човек, който често се чеше, дръгне (Л. Андрейчин и др., БТР).

Списък на думите по буква