ДРЪГЛЬО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЪ̀ГЛЬО, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. 1. Много слабо, дръгливо, мършаво животно. Един гладен вълк видял в една ливада кон... Отишъл той при коня и му казал: — Добър ден, дръгльо! Елин Пелин, ПР, 135.
2. Много слаб, дръглив, мършав мъж.
3. Диал. Нечист човек, който често се чеше, дръгне (Л. Андрейчин и др., БТР).