ДРЪЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀ЖЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. Стъбла (на слънчоглед, царевица, дини, тикви и под.). — Сама-саминка до прозореца в къщи и аз, гледах в насрещни градини как по слънцето въртят от сутрин до вечер високо дръжье слънчогледите. П. Тодоров, Събр пр II, 154. Дините, посипани с бял прашец, приличаха на русоглави девойки, които бяха налягали и заспали в дръжето. А. Каралийчев, НЗ, 68. В градината на Агрономическия факултет видяхме присадените дини върху дръже на кратуни. ОФ, 1950, бр. 1833, 4.