ДРЪ̀ЖКА

ДРЪ̀ЖКА ж. 1. Част на сечиво, уред, съд или друг предмет, за която той може да се хване, да се държи; държало. Стоян се полюшва, едва що не пада от оградата и потреперва, дългата дръжка на секирата му, надяната на ръката, тихо се чуква в някой камък. Д. Талев, ЖС, 17. Два меча се удариха един о друг и двата се счупиха чак до дръжката в яките ръце. Ст. Загорчинов, ДП, 434. Задъхана, стискайки до премаляване дръжката на маузера.., тя видя как няколко полицаи, .., притичаха вдясно покрай оградата. Д. Ангелов, ЖС, 282. Сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарно вино, напълни шишенцето на доктора, а за себе си наля една бирена чаша с дръжка. А. Каралийчев, НЗ, 103. Дръжката на вратата е по-висока от главата й. Тя се надига на пръсти и натиска с две ръце. З. Сребров, Избр. разк., 221. Дръжка на лопата. Дръжка на мотика. Дръжка на тиган.

2. Стъбло на някакво растение (обикн. на цвете). По целия северен скат на Вежен блика вода. Тук растат едри сини цветя и вечният вятър люлее високите им дръжки. Н. Тихолов, ДКД, 64. — Ето го и киселека! .. — Познаваш го, нали? С дългите червеникави дръжки и с двете остри ушенца отстрани. Т. Влайков, ПР. I, 204. В голямата дупка се търкаляха ръждясали парчета от бомба и стърчаха няколко изсъхнали дръжки на миналогодишен слънчоглед. Д. Кисьов, Щ, 252. От завоя, по целия път до Атина, грамадните кактуси са вдигнали високи 5-6 метра дръжки, с пъпки на върха. К. Константинов, ПЗ, 217. // Тънка част към плод или листо, която го свързва с клона на растението; опашка. Някои късаха черешите без дръжки и той им казваше: — Така не може. По-добре почивайте, отколкото да зяндисвате зайрето. К. Григоров, ПЧ, 140. А водните лилии почиват / на слънце из сънни блата, / през лятото бързо обшиват / отгоре водите с листа, / а долу змиите любовно прегръщат / стъблата и крехките дръжки. М. Петканова, КС, 42.

3. Само мн. Като частица. Разг.Пренебр. За означаване, че нещо, което се казва, не отговаря на истината, не е вярно. — Имали особени инсталации тези блокове! — говореше той. — Дръжки! Водопроводът в цял свят си е водопровод. Ако ще да е в Токио, ако ще да е в Долни Дъбник. Ч. Шинов, ОТ, 29-30. Тя каза, че ще напише работата си до края на месеца. — Ще я напише, дръжки!

Има си крушката дръжка. Разг. Употребява се, когато трябва да се посочи, че съществува някаква причина, налице е някакво основание, някакъв повод за нещо или за да се говори, да се твърди нещо. Омразата на инструктор Дишлиев се оказа не случайна. Имала си крушката дръжка. Разбрал, че няма да се върне бохемският му летешки рай, реши да стане предател. Ас. Станоев, П, 74.

Списък на думите по буква